Юрий Бондарев

превод: Радост Даскалова

ДЕМОКРАТИЧЕН КРИТИК

Разбира се, той знае, че трябва да се пише така, а не иначе. Неговите съвети звучат като вихър на фойерверки, като звучни шамари по литературата, той постоянно е в самодоволството на луд възторг пред собствения си гений. Той е майстор по декора. Той се къпе в баритоновия звук на гласа си, във вълните на заето от цитати и афоризми остроумие, в параболите на взето на кредит интелектуално злоречие от изригнати думи, духът на които, впрочем, му е съвършено чужд. Най-често неговата фразеология е камуфлаж на козметичен кабинет за литературно търгашество. Понякога, упоен от борбата с противника, клевети, забравяйки, че клеветниците лижат мед от върха на игла. Понякога в изказванията му стряска безсрамното проституиране с понятия в името на скандална известност.
Неговите твърдения представляват (за психиатъра) някакъв интерес в смисъл изучаване на словесната ругатня, в нея е разлята гнилата миризма на разврата, тлена и садизма, но и тържествува злобната насмешка над древната традиция: пред убития грък няма да понесат копие, в знак на това, че останалите живи ще мъстят за него на бездарните теоретици. Последните се къпят в безнаказаност.
Обаче превъзбуденият критик, яростен до умопомрачение, настръхнал от бесовете на безсилието, мъсти на съветската литература за това, че тя се осмелява да бъде от висока класа, и неговите изказвания, това даже не са изказвания, а кипящи от отрова фрази, са лошо скрита ненавист към таланта, тоест - “лоша работа” както, навярно, би се изразил Достоевски.
Физиономиите на тези теоретици, в редките минути на съмнение и размисъл, напомнят изложба на празнотата и глупостта, но само да застанат на трибуната и всичко в облика им внушително убеждава (жестовете, челото, въртенето на заплашителните или иронични очи), че няма по-голяма тежест от реалната критика, въпреки, че нейното зломислие оплита, като мрежа, и обърква глупаците. Техният главен лозунг е извънредно прост: който е с нас - той е велик и безсмъртен, и само той, нашият недостижим, има правото да пали клечките кибрит първи, иначе - ще подпалят огън в литературата жалките бездария, лесно разпознаваеми по кръвната група.
Освен това, високочелите теоретици, в болшинството си, са поклонници на модерна, и точно заради това - те са най-ужасни унищожители на традицията и класиката, заслепени и не подозират, че имената им са в ругателските опуси - за слава на оплюваните от тях гении.

—————————–

МОЛИТВА

…И нека бъде волята ти, но остави ме за кратко в този мой скромен, и разбира се грешен, живот, защото в моята родна Русия аз познах много от нейната печал, но още не съм познал докрай земната й красота, нейната тайнственост, нейното чудо и прелест.
Но ще бъде ли дадено познанието на несъвършен разум?