Костас Варналис

превод: Константинос Марицас

Позеленяхте, даскали, за да се отуча
да съм аз, да разсъждавам, да желая -
все лъжи да чувам, да казвам, да правя,
за лъжи да живея и умирам.

Не можа учението да ме развали.
Издържаха плът, душа и знание
но много често смърт е да узнаваш
че винаги си ти продадено месо.