Костас Варналис

превод: Христо Черняев

Аз бях убит във всеки бой! В пустини,
в море, и на земя,
да, в моята земя…
Навред в гърба ми стреляхте, гадини,
дорде врагът в челото ми гърмя.
А после
вдигнахте ме чрез гранита
и шапките си снехте пред убития!

Земята аз преминах в марш тържествен,
гранитен станах в боя - в пек и мраз…
А вие ме зовете Неизвестен,
макар добре да знайте
кой съм аз!
Аз съм войника доверчив и тих,
което със смъртта си заплатих.

Аз съм народа, който ви е предан
дори със сините по гърбът,
захвърлен на каторга, гол и беден,
осъден тук със съд или без съд,
когото пращахте на кървав бой
под град куршумен и снаряден вой!

Аз тук стоя гранитен, ням, грамаден.
И даже никой никъде не знай,
че жива в камъка нежив и хладен
зазидана душата ми дерзай.
И чака в каменната тишина
на свойто Възкресение деня.

И вие, пратили ме в бой далечен,
бихте узнали с животински страх,
че аз не съм ни мъртъв, ни съсечен,
че не изгних в окоп, не изгорях.
О, само да заподозрете в мене сили,
и на гранита бихте ме убили!

Но чуйте - идват през нощта колони:
от всеки кът, где всеки бил е роб,
войнците възкръсват - милиони -
и зее празен всеки техен гроб.
И аз, могъщ, с усмивка засияла
към тях ще тръгна от пиедестала!