САМО ДАНО…
превод: Дафинка Станева
САМО ДАНО…
Аз не искам много от живота.
Само да се будя във зори.
Само пак след снегопада кротък
дъжд да шепне в старите гори.
Свойте прелети да продължават
птиците, да има пак треви.
Само изтерзаната държава
все напред да може да върви.
Само безконечните тревоги
да ги въплъщаваме в куплет.
Преживените посоки строго
да ги следваме по път напред.
Само в мъките ни и възторга
чувството ни живо да пламти.
Преживяла болка и умора,
в пътя с мен да бъдеш редом ти.
22 -28.11.2003
——————————
СВОЯТ ПЪТ
Аз дръзновено правех грешки,
сглупявах - непораснал мъж.
Нееднократно влюбен нежно,
обичах истински веднъж.
Бленувах светло съвършенство,
но в плен на болката живях.
И не изпитах аз блаженство,
а само за покой копнях.
Нанякъде се устремявах,
пътувах сякаш без компас.
В света във всичко се съмнявах,
но своя път не виждах аз.
Днес, мъдър, сещам светлината,
осмислил дните в своя път.
Вървя. Пред мен в далечината
огньове призивно цъфтят.
18.09.2000
——————————
ПРЕЗ РАЗСТОЯНИЯТА
Ще те прегърна през гори, пустини,
през океана, в бурна морска шир.
Във странствията свои днес достигнах
неразгадания намибски мир.
Тук няма зима, тук е дълго лято,
магии други сводът тук мълви.
Омайва ме загадъчното плато,
но пак за теб сърцето ме боли.
Където да ме хвърли странник-вятър,
в небето виждам само твоя лик.
И пак на Бога моли се душата
ти с мен да бъдеш редом всеки миг.
Москва - Виндхук, Намибия
24-29.03.2007 г.
ЛИШЬ БЫ…
Мне от жизни лишнего не надо
Лишь бы просыпаться по утрам.
Лишь бы вслед за снегопадом
Наступал черед грибным дождям.
Лишь бы зеленели снова травы
И утинный длился в небе перелет,
Лишь бы у истерзанной державы
Сил хватило двигаться вперед.
Лишь бы бесконечные тревоги
В тайнах воплощались строк
Лишь бы пережитые дороги
Продолжались лентами дорог.
Лишь бы и восторги, и страданья
Не теряли чувства остроты,
Лишь бы, побеждая расставанья,
Рядом находилась ты.
22-28.11.2003
——————————
СВОЙ ПУТЬ
Я дерзновенно ошибался
И незатейливо глупил,
Неоднократно я влюблялся,
Но только раз всего любил.
Искал я счастья совершенство,
Но боль тревоги находил,
И не испытывал блаженства,
И лишь покой себе просил.
Куда-то вечно устремляясь,
Я никуда не попадал,
Во всем на свете сомневаясь,
Свой путь почти не замечал.
Теперь у мудрости порога
Свои остепенел я дни
Иду вперед своей дорогой
И вижу там, вдали, огни…
18.09.2000
——————————
СКВОЗЬ РАССТОЯНЬЯ
Я обниму тебя сквозь горы и пустыни,
Через моря и Тихий океан,
Все потому, что оказался ныне
Я в самом центре тридевятых стран.
Здесь не бывает зим, а длится лето
Здесь небо звездное иное ворожит.
Я на краю загадочного света,
А сердце без тебя по-прежнему болит.
Куда бы ветер странствий не забросил,
Я вижу в небе образ твой.
И сердце одного у Бога просит,
Чтоб рядом была ты со мной.
Москва - Виндхук, Намибия
24-29.03.2007 г.
