Оскар Уайлд

превод от английски: Весислава Савова

ХУДОЖНИКЪТ

Една вечер в душата му дойде желание да осъвремени картина на „Удоволствието, което трае само миг”. И той се отправи по света да търси бронз. Затова можеше да мисли само за бронз.

Но всичкият бронз в целия свят бил изчезнал и никъде по целия свят нямало никакъв бронз, който да намери, запазен бил само бронзът от картината „Мъката, която трае вечно”.

Сега, само той самият имал тази картина, от собствените му ръце осъвременена и поставена на гроба на единственото нещо, което бил обичал в живота. На гроба на мъртвото нещо бил сложил той тази картина, от него осъвременена, тъй че да служи като знак за любовта на човек, който не умира и като символ на човека, който живеел вечно. И в целия свят нямало друг бронз останал, освен бронзът на тази картина.

И взел той картината, която бил осъвременил и сложил я в огромна фурна, и я предал на огъня.

И от бронза от картината „Мъката, която трае вечно” той осъвременил картината на „Удоволствието, което трае само миг”.

ОНЗИ, КОЙТО ВЪРШИ ДОБРО

Беше нощ и Той беше сам.

И видя Той отдалеч стените на кръгъл град и се отправи към града.

А когато наближи, Той чу отвътре на града шума от весели стъпки на радост и смеха от устата на радостта и силния шум от много лютни. И почука Той на портата и някои от пазачите Му отвориха.

И съзря Той къща, която беше от мрамор и имаше доста добри мраморни колони пред нея. Колоните бяха обвързани с гирлянди, а отвътре и отвън имаше факли от кедър. И влезе Той в къщата.

И когато беше минал през залата от халцедон и залата от яспис и стигна до дългата зала за празненства, Той видя легнал на кушетка от морско-мораво един, чиято коса беше коронована с червени рози и чиито устни бяха почервенели от вино.

И мина Той зад него и го докосна по рамото и му каза: „Защо живееш ти така?”

А младият мъж се обърна и Го позна, и отговори, казвайки: „Но аз бях някога прокажен, а ти ме излекува. Как иначе би трябвало да живея?”

И напусна Той къщата и отново излезе на улицата.

И съвсем малко след туй, видя една, чието лице и одежди бяха боядисани и чиито крака бяха обути в перли. А зад нея бавно стъпваше ловец, млад мъж, който носеше пелерина в два цвята. Сега лицето на жената беше като светлото лице на идол, а очите на младия мъж бяха блеснали от похот.

И Той ги последва бързо и докосна ръката на младия мъж и му каза: „Защо гледаш тази жена и то по този начин?”

А младият мъж се обърна и Го позна и каза: „Но аз бях някога слепец и ти ми даде зрение. Как иначе би трябвало да гледам?”

И изтича той напред и докосна боядисаната одежда на жената и й каза: „Няма ли друг път, по който ти да ходиш безопасно, а не по пътя на греха?”

А жената се обърна и го позна и се засмя, казвайки: „Но ти ми прости греховете и пътят е приятен път.”

И излезе Той от града.

И като излезе от града, Той видя седнал отстрани на пътя млад мъж, който ридаеше.

И се отправи Той към него и го докосна по дългите къдрици на косата му и му каза: „Защо ридаеш?”

А младият мъж вдигна очи и го позна и отговори: „Но аз бях мъртъв веднъж и ти ме възкреси от мъртвите. Какво друго би трябвало да правя, освен да ридая?”