ТИХОНОВ ЗА СЕБЕ СИ
превод: Литературен свят
Роден съм на 4 декември (по нов стил) 1896 година в Петербург, в семейството на занаятчия. Като малък видях Кървавата неделя - 9 януари 1905 година, а на осемнадесет години разбрах какво е световна война. Влязох в Червената армия в годината на създаването й.
Сега, оглеждайки живота си, виждам, че има някаква фантастична закономерност в развитието му в условията на бурната епоха на войни и революции.
Наложи се да участвам в четири войни: в Първата световна, в Гражданската, Финландската и Втората световна.
Започнах рано да пиша стихове, но да печатам късно. В първите си книги “Орда” и “Брага” ми се искаше да разкажа за сложните чувства, който живееха в мен през онези години. Бях млад човек, включил се в революцията, която помете стария начин на живот, свали силите, пречещи за победата на Октомври.
В пъстрия хаос от стихове за мен беше главно чувството за този нов свят и неговия стопанин - победилият пролетариат.
Голяма роля в литературната ми съдба изигра пътуването с група писатели в Туркмения през 1930 г. През 1935 г. бях в състава на съветската делегация на Конгреса в защита на прогреса и мира в Париж. Впечатленията ми от това пътуване в европейските страни легнаха в основата на книгата ми със стихове “Сянката на приятеля”. Много пътувах в планините на Кавказ, отблизо се запознах с Грузия, Армения, Азербайджан. Посветих на Кавказ много стихове, написах поемата “Серго в планините”, “Стихове за Кахетия”, “Грузинска пролет” и др.
През Втората световна война в обсадения Ленинград бях началник на писателската група при Политуправлението на Ленинградския фронт. За 900-те дни на ленинградската битка написах поемата “Киров с нас”, “Ленинградски разкази”, книгата със стихове “Огнена година”, над хиляда очерка, фронтови кореспонденции, статии, обръщения, листовки.
След победата видях освободените страни България, Полша, Румъния, Чехословакия, Югославия. Написах стихове за тях, включително и книга със стихове за Югославия. Настъпиха мирни години, но едва четири години след завършването на войната трябваше да бъде организиран световен фронт за мир срещу подпалвачите на нова война. От 1949 г. съм председател на Съветския Комитет в защита на мира, а от 1950 г. - член на Световния Съвет за мир.
Участвайки в движението за мир, бях в много страни от Европа и Азия. В резултат на пътешествията ми на Изток се появиха стиховете “Два потока” и други.
В поетичната си половинвековна работа съм се старал да следвам традициите на руската класическа поезия, с нейната висока гражданственост, дълбока лиричност, особена изразителност на стиха.
Радвам се, че можах да включа в стиховете си страните от Изтока, и досега едва споменавани в руската поезия, такива като Афганистан, Пакистан, Индия, Китай, Ливан, Индонезия и други.
Струва ми се, че задача на всеки поет според своите сили и възможности е да участва в разкриването на всички духовни богатства на света, преобразяван от силата на Великата социалистическа революция.
