превод: Литературен свят

Лидия Федосеева - Шукшина дълго време не даваше интервюта. Тя и досега пази мълчание за смъртта на своя съпруг, актьора и писателя Василий Шукшин.

Гибелта на артиста по време на снимките на филма на Бондарчук «Те се сражаваха за Родината» е обгърната в тайни. Разпространяваха се слухове за насилствена смърт. Официалната диагноза - сърдечна недостатъчност - само засилваше подозренията. Мнозина сплетничеха, че Шукшин умрял от пиянство.

Така и останаха много въпроси, свързани с тази беда. Дори очевидците, такива, като актьора, приятеля на Шукшина Бурков, отнесоха в гроба някакви тайни за гибелта на Шукшин. Бурков до смъртта си отказваше всякакви публични разкази за последните дни на Шукшин и ако го принуждаваха да се появява на поредните «помени», се напиваше и не отиваше…

След продължително мълчание актрисата Лидия Шукшина даде интервю на кореспондента на в. «Мир новостей».

- Чух, че сте се оттеглили от мирската суета в манастир.

- Това не е така. Да, действително съм вече по-близо до Богу и посещавам манастири, общувам с истинско вярващи православни християни, това, че открих духовника, архимандрита на Свято-Николо-Шатомския манастир отец Никон преобърна  живота ми. Повече не искам да се снимам в празни телевизионни предавания, макар че постоянно ме канят разните «Домино» и «За пране», не искам да се занимавам със словоблудство.

- В живота Ви винаги са присъствали само нестандартни, удивителни мъже, приятели, колеги. Вървяло Ви е на ярки мъже.

- Благодаря, не мога да не се съглася с това: наистина ми е вървяло с онези, с които съм била щастлива. Всички мъже, с които съм общувала, са били умни, талантливи, интересни. Но знаете ли в какво е тайната? В това, че те всички обичаха Василий Шукшин, таланта му. А мен не би могъл да ме измамиш. Веднага чувствам искрено ли се отнася човек към Шукшин или само играе. Въобще имам силна интуиция, и Василий Макарович често ми казваше: «Е, какво ти казва твоята интуиция?»

- С Бари Алибасов също ли Ви запозна Шукшин?

- Всичко започна с Шукшин. Но не вярвайте на сплетни, Бари не е бил мой мъж. Добър приятел, да! Ние и сега сме в прекрасни отношения.

- Вероятно пиещият Шукшин е болна тема за Вас. Казват, че е умрял от алкохол.

- Темата за смъртта му е отделен разговор. А относно алкохола - каквото е било, било е. Но с мен той седем години не пи изобщо. По този повод преди две години   се скарах с Нона Мордюкова, в книжката на която «Не плачи, казачке» една от главите така и започва: «Шукшин умря от водка». Прочитайки го, се задавих от лъжата. И попадайки в компанията на Ирина Скобцева, Ина Макарова и Нона Мордюкова, казах пред всички, че съм оскърбена от клеветата на Нона Викторовна срещу Вася. А Мордюкова: «Ах, ти, плебейке… Чете ли книгата?! Сама съм я писала, и там няма такова нещо». Изтичах до къщи, с настървеност потърсих на лавицата книгата и позвъних на Мордюкова… На следващата сутрин ми звъни: «Лида, на колене те моля да ми простиш… Плача - казва, - плача, че съм те оскърбила. Но ти вчера се държа геройски, ако на мен ми бяха казали нещо подобно, щях да го замеря със самовара».

- Случвало ли се е да пердашите Василий Макарович с юмруци?

- Аз? С юмруци? Вие пък! Не бих могла.

- А той вдигал ли Ви е ръка?

- Веднъж. Само веднъж. Но доста силно, тъй като припаднах.

- По чия вина възникна скарването? Пиян ли беше?

- Вероятно аз съм била по-виновна: нещо не ми е харесало и съм налетяла срещу него като ястреб. Децата бяха малки и не помнят, как съм се проснала на пода. И Вася после нищо не помнеше, така каза.

- Как преживяхте първите години след раздялата с мъжа си?

- За мен, разбира се, тази смърт беше  трагична. Тогава наистина си помислих за манастир. Но разбрах едва наскоро истинската причина: теглело ме е към манастир, защото съм искал да се отдалеча от хората…

——————————

Кореспондентът на «Мир новостей» Феликс Медведев, разбира се, не се е осмелил да попита Шукшина за смъртта на мъжа й. Разбираемо е, че това е болна тема за нея. Но е разказал как задал веднъж този въпрос на Сергей Бондарчук при случайна среща във Вашингтон. Бондарчук намекнал, че е възможно Шукшин да е отровен. А са го преглеждали преди снимките в Кремълската болница, но не са открили нищо нередно.

Някой разпространил слуха, че в каютата, където живял Шукшин, в онази фатална вечер са пуснали «инфарктен» газ, неоставящ следи за истинската смърт на човека. Според намеците на днешната преса, от газ и отрова са били убити много от неугодните някому личности.

Шукшина разказва за един мистичен разговор с мъжа й, когато те, разхождайки се в Новодевичето гробище, търсели гроба на Есенин -поет, много обичан от Шукшин. Не знаели, че Есенин е погребан във Ваганковското гробище.

«Излизаме от гробището - разказва Шукшина - Вася мълчи. И изведнъж каза глухо, смирено: «Ако нещо се случи с мен, не искам да ме погребват тук». А аз без всякаква задна мисъл изтърсих: «Не, Вася, ще те погреба тук». А той: «Е, виж там». Как се изтръгнаха от мен такива страшни пророчески думи, не знам. Явно Господ е решил да ги вложи в устатата ми. А гробът му се намира на алеята с писателите-класици».

www.dni.ru