ПРОИЗХОД

Тодор Ненчев

превод: Нико Стоянов

ПРОИЗХОД

От южна Бесарабия аз ида -
тук изгревът звънти окървавен,
зари целуват сутрин мойто чело
и вечен вятър шумоли над мен.

За две течения е мойта песен -
момчето руско беше ми другар
от детството далечно чак до днеска
и молдованчето - приятел стар.

Край Прут играе детството ми още.
И да чета аз се научих тук.
На таз земя молдавска отцъфтяха
и сънищата ми един след друг.

Бди в песента душата ми славянска.
И двете тез течения са в мен.
И закален със добрини човешки,
така да жъна почнах вдъхновен.

И срещу теб, историйо, изсилен
вървя, на бъдещето нов поет,
поет на тез полета обновени,
вървя с народа, заедно, напред!


РАЗКРЕПОСТЯВАНЕ

Пак падат мигове -
листа във коша
и носят тръпки под полярен звън.
А ти дори и през ноември идваш
печално в мойте мисли,
в моя сън.
Аз заминавам нощем
и се губят
над хоризонта моите
следи.
На миналото сянката
наметнал,
горещи хвърлям
в бездната звезди.
С мълчание препълнен
до сърцето,
през дъждове, мъгли,
през тоя скреж -
познавам се,
отдавна се познавам
по мислите, по своя си
вървеж.
И в спомени не ще се
забавлявам
с безгрижие и весела
шега -
на детството си идола
начупих
и… смея се под туй небе
сега.
Яви ли се отново светъл
призрак
на любовта сред този
мъртъв мрак,
аз в тази хладна бездна
ще го хвърля
като звезда.
И ще се
смея пак.


ЖИВА РАНА

Моето сърце - китара
разпочупена една…
Днес ще пия вино старо
в тази тъмна механа.
Хей, приятели, към мене,
че живота ми е пуст -
ще ви черпя със червено -
днеска имам тънък вкус.
И ще пия за живота,
и ще пея - за любов,
за съдбата си, защото
пак за мъки съм готов.
Няма изход. Я изпейте,
музиканте, за раздяла.
И в хармониката влей
Бесарабия ти цяла.
Да те уча ли?.. - И звънък
глас поде ме в небесата,
и ме вдигна, и потънах,
сякаш в своята коса.
А хармониката - дявол
пак разля мотива нов…
Може тя да е тъдява,
тя, която бе - Любов!
Музиканте, сърце вдигай,
че нали и ти си мъж.
Ако твоето не стига, -
давам моето аз - дръж!
Целият съм жива рана -
стана моята душа
и умира в твойте длани
за една любов - лъжа.

1937 - 1940 г.
гр. Болград