Писателят Иван Голубничий за «антисталинската» истерика на либералите …

превод: Литературен свят

Наближава юбилеят на Великата Победа. За преобладаващото мнозинство от руснаците и огромния брой граждани на държавите - бивши съветски републики, този празник ще бъде ярко напомняне за високата доблест и безпримерния героизъм на многонационалния съветски народ, спасил света от «кафявата чума» - германския фашизъм. В Русия едва ли ще се намери и едно семейство, от което Великата Отечествена война да не е отнела роднина или близък. Затова празникът на Великата Победа в продължение на всичките изминали 60 години беше и остава  най-святият и обединяващ за Русия. Пред величието на нашата обща Победа трябва да станат незначителни и дребни политическите и мирогледните разногласия, неизбежни и, може би, естествени в съвременното общество.

Историята на нашата страна, такава каквато е и опитите тя да се пренапише в угода на  политическата конюнктура са злонамерени. Неоспорима историческа истина е, че Съветският Съюз в неравна героична борба, с цената на колосални жертви прогони немскофашистките завоеватели от своята държавна територия, след което оказа братска помощ на народите, намиращи се под гнета на окупаторите, освободи ги, също с цената на огромни жертви. Понастоящем, преди юбилея на Великата Победа, се появиха явни признаци, че има сили, на които не им  се нрави тази, така да се каже, аксиома, и тези сили се опитват да използват името на Сталин за осъществяването на тясно политическите си цели в контекста на празнуването на главния общонароден празник.

Намерението на московските власти (да отбележим, логично и държавнически мъдро) в по време на празнуването на 65-годишнината на Великата Победа да се поставят на столичните площади десет (общо!) от така наречените «билбордове» с портрета на Й.В.Сталин и компактна информация за неговата роля във Великата Отечествена война, предизвика такава реакция от страна на «либералните» кръгове, която, без да рискуваме да изпаднем в преувеличение, можем да наречем неадекватна по отношение на ситуацията.

Както винаги, «либералната общественост» използва любимото си оръжие - наглостта и демагогията. В тази предполагаема, извънредно информационна и аполитична, по същността си, акция те видяха опасност (вие помислете!!!) от «разкол в обществото». В страна, където цари чудовищно социално разслоение, където, по оценките на съответните служби, малцина са уверени в утрешния ден, може, оказва се, да стане «разкол» в обществото - защото ще му напомнят на кого най-вече са задължени за сегашното си сносно съществувание…

Иска ми се да вярвам, че московското ръководство ще издържи моралния натиск и ще изпълни своя граждански и патриотичен дълг, за да имат възможност в дните на празника по случай 65-годишнината от Великата Победа московчани и гостите на столиците да се запознаят с безпристрастната информация за това кой се е нагърбил с отговорността за съдбата на великата страна и пренесъл бремето на тази отговорност до края на Великата Отечествена война.

В действителност, нашето общество го разцепват:

- усилващата се с всеки ден социална несправедливост, на «неофициално» ниво отдавна получила статут на «естествен закон на живота»;

- неопределеността на нашата национално-държавна идентификация, което пречи на държавата ни да защитава интересите си там, където е необходимо, без да се впуска в безсмислени обяснения с нежелаещите да разберат;

- лъжите на «либералните» средства за масова информация, калящи историята на нашето Отечество, и нескриваното им презрение към хората на честния труд, и много други.

Да се говори за това често пъти кой знае защо се счита сякаш за не много тактично, макар че действителността крещи за това всеки ден все по-високо.

«Русская линия»,  24.03.2010