РУСКОТО БРАТСТВО

Александър Проханов

превод: Литературен свят

В Русия се води безпощадна война - война за умовете.

Срещу руското съзнание се води безпрецедентна атака с използването на най-нови средства на психологическото, информационното и магическо въздействие.

Целта е руският човек, минал през игленото ухо на перестройката, обгорен в крематориума на 90-те г., захвърлен в каменотрошачката на военните и икономически кризи, да признае това робство като единствено възможно, най-съвършено, дадено от Господа Бога.

Да се примири, че Русия повече няма армия и национална промишленост.

Да се примири, че с всяка година руските деца стават все по-глупави и необразовани.

С това, че Русия се превръща в страна на сакати и само руските инвалиди са в състояние да спечелят Олимпийските игри.

Руснаците са отвиквани от творчество, самостоятелно мислене.
Отсичат от тях от идеалите на справедливостта, доброто и любовта.
Натрапват им Прохоров като най-съвършения, благороден и богоугоден човек, който е наследил труда на затворниците на ГУЛАГ, и за него, за Прохоров, са загивали в блатата затворниците, “враните” са откарвали нощем невинните, наказателните батальони са вървели в атака при Сталинград.

Руския човек го заставят днес да ненавижда Кадафи и да обича Обама.
Да предава Лукашенко и да се възхищава от Саркузи.
Промиват съзнанието му със сярната киселина на постоянните лъжи.
Впръскват в мозъка му отровата на отровните гъби.
Пред него с шапка на клоун танцува Жириновски.
Срещу руския човек са насочени смъртоносните кинескопи на държавните телевизионни канали.
Разсичат черепа му и оголеният му мозък е омагьосван от либералните литератори, неизменните политолози, политикани и правоведи.
Мозъкът на руския човек е като мишена, и в него стрелят от оръдия със залпов огън, с ракети “земя-земя”, с арбалети и хулигански прашки.

Не всички издържат тази атака, пред която ударите на група “Център” през 1941 г. може да се стори като духане на вятър.
Не всички оцеляват в този чудовищен крематориум, в който изгарят по милион руски хора на година, - крематориум, пред който пещите на Освенцим и Майданек могат да се сторят обикновени камини.

Едни не издържат тази атака и, подложени на лоботомия, без памет и смисъл стават роби на системата.

Други се опитват да се сражават, да отхвърлят игото. Но не издържат тази атака - полудяват и погиват от мъка.

Трети, изгубили сили, бягат надалеч: кой в пиянство, кой в наркомания, кой в градината си, кой в безкрайната бъркотия на семейните главоболия и неуредици.

Четвърти се огъват под гнета на тези удари, преизпълнени с униние и безнадеждност. Стават източници на страдания и печал, изпълвайки света с безкрайния си плач.

Пети ненавиждат, кипят от желание да унищожат този свят, да взривят ненавистната кула, да изгорят до основи чудовищния страшен строй заедно с градовете, горите, престъпната Рубльовка. С тази ненавист те разрушават собствената си личност, ставайки причина за малки и големи катастрофи.

Пред днешния руски човек стои колосалната мирогледна задача: да устои.

Понякога в самота, без партии, без духовни наставници, без учители, без добри съседи.
Това устояване може да продължи с дни, години, десетилетия.
То напомня устояването на героите на Брест, които отдавна са се оказали в тила на могъщия враг. Да издържат духовно, етически, да съхранят в себе си личността, високите представи за Родината, за доброто, за красотата, за великия си и благороден народ.

Този духовен стоицизъм е подобен на подвиг.
Селянинът, живеещ в разореното си село.
Лекарят в болницата, където не достигат бинтове и йод.
Инженерът във военния завод, където се разпореждат американци, помитащи последните изобретения на великите съветски откриватели.
Техният стоицизъм се приравнява със святост.

Днес не онзи е светец, който в тучните манастири и енории се моли за властимащите.

А онзи, който с невероятни усилия, в духовна нелегалност остава верен на Пушкин, Менделеев и Гагарин, верен на Сталин и Евгений Родионов.

Не тези ли неизвестни хора опазват в най-черните и страшни години чистите светилници на вярата и човеколюбието, не тях ли впоследствие ще нарекат светци на XXI век?

Във вестника често ни пишат: какво да се прави? С какво да се помогне на съпротивата? На какви демонстрации да се иде? За коя партия да се гласува? В какво се състои днес действието на патриота, обкръжен от клокочеща тъмнина?

Аз не съм лидер на партия.
Не съм командир на партизански отряд.
Нямам въздушни армии и танкови дивизии.
Нямам специални служби и могъщи банки.

Вестник “Завтра” и предшественикът му “День” двадесет години водят ежесекунден бой, пазейки руското съзнание.

С малките си сили, с непреклонната си воля, с неугасимата си вяра ние се стремим да съхраним благородството и силата в руския човек.
Стремим се да развенчаваме господстващата лъжа и да разпръсваме гъстия мрак.

Ние говорим за бъдещето на Русия като за неизбежна Руска Победа.

Формираме около вестника колектив от творци и дръзновени изследователи.
И вие, нашите читатели, сте неотменима част от този скъпоценен колектив.
Ако желаете непременно мигновено действие, ще ви кажа в какво е то.
Направете възможното за вас - намерете в обкръжението си още един човек, който да започне да чете вестник “Завтра”.

Още един ум и душа може би ще се спасят, докосвайки се до иконите на руската съпротива, до иконите, които са окачени в параклиса, наречен “Завтра”.

Създавайте в своите села, заводи и университети, в районите си малки ядки от привърженици на “Завтра”, мънички общества от абонати на патриотичния ни вестник.

Нека тези малки общности обсъждат съдържанието на вестника, обменят идеи и мисли и се защитават с хартиените листове на вестник “Завтра”, както в древността са се пазели зад каменните стени на манастирите, спасявайки се от нашествия и пожари.

Нека тези общности се превърнат в братски съюзи, където руските хора си помагат, споделят ризата и хляба, доброто и вярата.

Тази невидима за света къртовска, ежедневна работа е форма, достъпна за всяка съпротива, пред която спира вражето нашествие и биват изпепелявани вражите полкове.

И там, където доскоро е бумтяла по леденото езеро тевтонска конница, ревали са тръбите на кучетата-рицари, блестели са доспехи с кръстове, там ще се разтвори дупка и ще погълне враговете.

Съобщавайте ни за живота на тези зараждащи се руски братства. Ние жадно чакаме вашите вести.

Духът духа, където ще. Руският дух е велика преобразяваща сила. Нашите немощи и страдания са временни. Великият месиански народ е непреодолим.


Завтра, № 27 (920), 06.07. 2011 г.