Ласло Берток

превод: Иван Енчев

КОЙ ТЪРСИ ПОКРИВ?

Нощта на толкова дълбоко слезе,
че тук сега отекват само тези
самотни стъпки в корена й.
Кой търси покрив?
Да бе крещял пиянски.
Че да не го приема в мене,
че да узнае: в бурни ласки
кръвта ми под пижама стене,
че няма тука нощ, а само стъпки,
сърцето тръпнещо
думти като камбана луда.
Поспре, забързва, чуди се.
Ослушва ли се? Или копка
прескача там? Потропва.
Дордето в син бездънен кладенец
последната звезда не падне.

ДА БЪДА КЛЮЧ НА РАДОСТТА

През мен и туй ще изтече,
което никой не държи.
Като вода добри бразди
материята аз превзех.
Опи ме тя и възвиши
със жар от слънчеви лъчи,
ала се спусна зла мъгла
над буйни жилави треви.
Те вдигат стъбълца сега,
подобно клетка в утринта.
Прокрадва се през нея лъч,
една надежда той тъче.
Да бъда ключ на радостта,
през него тя ще изтече.

ОТ ПУЛТА НА СУФЛЬОРА

Контурите, Хамлет, контурите!
Духът е безбрежен, всевечен,
надвие ли тялото, срине ли
магнита на мрака, те нямат
вражда, нито злост, ни порочност.
Изпитания куп и познания
стоят помежду им, в съмнение
ври формата, както водата над огън,
останалото е фантазия.
Все дреме доброто в средата
за твоята сабя не знае, теглото си
ти виждаш единствен, чертаеш
с червена окръжност дела си.
Почни с изпитанията! Черепът ти
побрал е всичко, което познаваш.
Внимавай с детайлите! Клавдий
ги мрази, затуй е престъпник.
Ний всички отдавна сме грешници,
от себе си бягаме, крием се.
Лика ни ще видиш ти, разграничиш ли
лицето, което си всъщност.