Яна Завацкая

превод: Татяна Любенова

Някои неща се вършат прибързано. Защото да ги вършиш въобще е срамно.

Някои неща се вършат стремително-прибързано. Защото е видимо, че да ги вършиш е изобщо срамно. Срамно пред народа - но се прави това със сметката -  “ще свикнат-ще забравят”.

Сметката, уви, е точна. Могат и да забравят в кризисното суетене, пред лицето на насъщните жизнени проблеми. Като си помислиш, все едно в душата ти са плюли. Да свикнеш ли, що ли?

Това се случи удивително бързо. В нощта на 3 -ти срещу 4-ти август 2008 г. умря “пророкът и съвестта на нашата епоха” Александър Солженицин. Още на 6-ти август последва Указ на Президента на Руската федерация “За увековечаване паметта на Ал. И. Солженицин”, а на 12-ти  - не са мислили много дълго - постановление на правителството в Москва “За увековечаване паметта на Ал. И. Солженицин в град Москва, предвиждащо преименуването на улица “Голяма Комунистическа” в улица на името на Александър Солженицин. 

Да, трябва да се бърза - току-виж някой се усъмнил, че той действително е “пророк” и “съвест на епохата”!

Наистина отношението на народа към този деец не е еднозначно! Да, има хора, съвършено искрено почитащи Солженицин. Но колко са те, и за какво, собствено, можеш да почиташ така даден писател?

Култът към “пророка” буквално се налага от върховете. Никой не се готви да увековечава паметта на толкова много талантливи и общопризнати - любими  народни деятели на изкуството: например, композиторът Георгий Свиридов ( починал през януари 1998 г.); актьорът и режисьор Сергей Бондарчук (починал в 1994 г.), актьорите Евгений Леонов, Анатолий Папанов.

И изведнъж  - такава почит към литератор? За какво?

За литературния талант? Оставете. Мисля, че даже най-яростните поклонници на “пророка” няма да твърдят, че в областта на литературата той е създал нещо ново. Много негови книги  са просто нечетивни. И това е разбираемо, защото не е изкуство. 

За “откритите пред света истини” за сталинските репресии?

Но, позволете, къде е тук истината? Едновременно със Солженицин за сталинските репресии са писали и много други. При това на много по-високо художествено ниво (Шаламов) и много по-правдиво. Различното при Солженицин е само в мащаба.

При това - в мащаба на лъжата.

Сега вече ни е достъпна достатъчно точна обективна статистика, от която се ползват и “червените” и “белите”, и сталинистите, и радетелите на “Мемориал”. Лесно е да се види, че ужасяващите цифри - на репресираните въобще и по категории - които “пророкът” щедро е разсипал по страниците на “Архипелаг”-а са завишени даже спрямо средния порядък.

Ще кажат, но нали в онези години тази статистика е била недостъпна.

Не споря. Но защо трябва да се лъже? Недостъпна е статистиката - така и напиши: “в неизвестен мащаб”. Разкажи отделните случаи. За това, което ти е известно лично на теб. Това би било честно. Всичките тези “20-30 милиона мужици”, “40-60 милиона убити” - са изсмукани от пръстите.

Ще кажат - каква е разликата, 2-3 милиона или 20-30 милиона?

Уви, разлика има, когато иде реч за “осъждане на режима” и за изработване на обективно отношение към социалистическата държава. За съжаление, в нито една държава, включително в днешната Руска Федерация, включително в “цивилизованите страни на Запад”, не минава без несправедливо задържане в затворите, без политически затворници, без преследване на хора за антидържавни изказвания.  Други варианти просто не съществуват. Докато не се създадат. Затова да се осъжда която и да е държава, че в нея “по принцип” се случват такива неща, е прибързано. Важен е именно мащабът. Важни са нюансите. 

Но виж, в нюансите нашият “пророк” се оказва, меко казано, доста неточен.

Аз разбирам, че за някой е много удобно такова лъгане. То е от полза за някого. Има хора (те са малцинство), считащи, че тази лъжа играе положителна роля в историята. Все едно, но да се увековечава паметта на човека за казаните от него лъжи?

В такъв случай трябва да се възхищаваме и от Гьобелс. Той е бил гений на лъжливата пропаганда, и също е бил враг на комунизма и Съветския съюз.

Но само в това ли е проблемът? Съветският съюз е бил не само идеологическа конструкция. Той е бил и страна, територия, където са живели и са се трудили десетки милиони мирни жители. Руснаци и от други националности. Известното дисидентско изказване  “целиха се в комунизма, а улучиха Русия” в случая Солженицин придобива особено зловещ отенък. 

Човекът, който от големия екран в САЩ призоваваше към разпалване на обикновена физическа  война против “комунизма”, твърдеше, че руснаците ей сега ще дойдат, засилвайки истерията, която и без това господстваше на Запад - и това, в ситуация, когато хиляди ракети от двете страни са прицелени в небето, готови да бъдат изстреляни всеки момент…Как може да бъде наречен такъв човек?

И в романите на Солженицин тази ненавист се промъква с призива да се стовари върху “всичко това” бомба - само народът да не страдал. Ами, давай - да застреляме този народ, че да не се мъчи.

Какво усещане за собствената си непълноценност трябва да притежава народа, за да се възторгва от предателя, в момент на жестока информационна война, откровено преминал на страната на противника и призоваващ към “гореща” война против собствения си народ?

Народът, впрочем, не се възторгва чак толкова. Отношението към Солженицин е повече от нееднозначно.

Че народът се възторгва - говорят от горе, от върховете. За което свидетелства и прибързаното преименуване на улицата.

Умишлено не се докосвам до въпроса за личността на “пророка”, защото ще излязат наяве нелицеприятни факти от живота му. Не си струва да се ровиш в мръсното бельо.

Какъв човек е бил, си е негова лична работа, за което ще отговаря пред Бога, а не пред нас. Важно е това, което е направил. 

Аз питам - възможно ли е да се назовава улица с името на човек, който е допускал такива информационни действия?

Още повече, да се прави това толкова прибързано, без да се иска за съгласието на народа, без да се поинтересуват дори от неговото мнение. Без да се изчака определеният от закона 10-годишен срок, въобще грубо нарушавайки законодателството.

Каква необходимост заставя правителството да постъпи така?

И можем ли да се отнесем към това равнодушно?

http://www.apn.ru/  02. 12. 2008