ГОЛЯМАТА СЪЛЗА

Иван Драч

превод: Захари Иванов

ГОЛЯМАТА СЪЛЗА

Тя беше малка капка
                     на болката
и лека-полека стана Сълза
защо започна да расте
                    като дете
обу се облече се и порасна
тръгна Сълзата по гарите
по влаковете сред хората
беше малка стана голяма
идва
страшно е
такава Голяма Сълза
не се побира в окото
не се побира в сърцето
такава Голяма Сълза.


БАЛАДА ЗА ЗЕМЯТА

Асфалтът е разкъсан.
           И като вълна земята
полека след булдозера пълзи,
облъхва с черноземен дъх листата,
от сън събужда спящите брези.

Асфалтът е разбит.
            И бучките кафяви
набъбват и победно се кълбят.
А корени ръцете си подават
и сплитат се над рухналия път.

Асфалтът е строшен.
         Булдозерът го мачка,
парчетата летят като трески,
гъсениците крачка подир крачка
вървят напред, моторът все трещи.

Асфалтът е презвет. Земята,
нашата земица
празнува жадно свойта свобода.
Тя хитра е като лисица,
преминала е не една беда…

Покрила е могилите казашки
и носи скръб на свойте рамене.
Но никога тя, слаба, не заплака,
не падна никога на колене.

Като врабчета малките хлапета,
изцапани дивачета, със смях
в пръстта тупуркат радостно с крачета
и ризите модерни тънат в прах.

О, тия гражданчета чистокръвни
се гонят по земята и крещят,
премятат се във нея,
               с радост пълни,
а тя им слага своя сив печат.

Разкъсал своята статичност куца,
като за свят обряд към тая пръст
вървя, в ръцете вземам прясна буца
и се изправям гордо в пълен ръст.


АНАТОМИЯ НА ЛЯТОТО

Тревата се къпе в лъчи,
лъчите се къпят в трева.
А в твоите зелени очи
вятър чука - немирна глава.

По твоите устни, пленен,
бяга лъч като радостен вик.
И се вдига ветрецът смутен -
да порасне поне за миг.

А виковете чепати,
а тия чепати ели
подивяха сами във гората,
забили в небето стрели.

Всичко е чудно, прозрачно.
Свят, на колко години си ти?
Дали вчера дойде на земята,
та тъй младо и свежо блестиш?

Ще вярвам, ще вярвам в това
(гледат с вярата мойте очи),
лъчите се къпят в трева,
тревата се къпе в лъчи.


БАЛАДА ЗА РОДА

От сто века имам род,
имам род със сто пътеки,
праг изтрит и вечен брод,
стара баба - и отвеки.
Сто посоки за човек -
сто пътеки от вратата
и сто ветри моят век
впрегна къщата да клати.
Сто отчайващи беди
спряха извора ми вечен.
Не изсъхна, а роди,
не угасна, не изтече.
Внукът тупа, тапа, тап,
тупка внукът, тупай здраво.
Сто пътеки - все за хляб,
сто и първата той прави…
Роде роден! Не сгреши
нашта жилава порода.
И сто ветри имаш ти,
имаш, роде,
мой народе.