Игор Блудилин-Аверян

превод: Литературен свят

***
В различните епохи лицата на хората са различни. Вчера срещнах в метрото млад човек с лице от 20-те години.

***
Бог съществува. Има космос вън от човека и има Съвест, Разум и Добро сърце вътре в човека, и тази триада е Царството Божие, което е вътре в нас.

***
Изгарят корабите след себе си само хора, ослепели от ненавист или друга крайна емоция и поради това изгубили способността да разсъждават.

***
Чиновник във влака откровеничеше пред спътника си как негов подчинен, за да направи кариера, му «подложил» жена си.

***
Много приятно е да се вярва в хората: даже ако знаеш, че лицемерят с теб, да си представиш, че не те мамят - ще ти стане приятно.

***
Бог е единството в човека на съвест, разум и душа.

***
Всяко поколение по свой, по нов начин поставя вечните въпроси за смисъла на живота и битието, а преминава от век във век все едно и също.

***
Трябва да си много извисен, когато си постоянно унижаван и това унижение е станало черта на съвременния живот, за да не се поддадеш на съблазънта да унижиш другия.

***
Невъзможно е да повярваш в Бога, ако живееш в града. Градът е рай за атеиста, хранителна среда за безбожието.

***
Търси, търси напрегнато смисъла на живота! Защото смъртта е наблизо и иска да зачеркне всичките ти търсения.

***
Всеки човек заема своя ниша в мирозданието.

***
Странно: все още живея с чувството, като че ли пребивавам все още в предживота, а истинският живот ми предстои - и ще настъпи след 5-10-15 години…

***
Приятно е да се произнася в известна ситуация думата «тълпа», защото произнасящият я като че ли се поставя над тълпата.

***
Не трябва да се живее така, като че ли преди нас не са живели Толстой, Пушкин, Лермонтов, Достоевски, Чехов… А ние живеем именно така: сякаш тях не ги е имало никога. Като че ли те нищо не са намирали, не са ни откривали, нищо не са ни казали.

***
Човек, изменящ на себе си, на своето призвание, на съдбата си, живее в измислен свят. В нереален свят. Не в онзи, в който би трябвало да живее.

***
Лутер: вярвам, следователно, съществувам. Credo, ergo sum.

***
Ако искаш нещо да постигнеш, трябва да го правиш, независимо от каквито и да са външни обстоятелства.

***
Повечето хора живеят като искрено смятат, че човек е дошъл от небитието и ще се върне пак в него. Няма по-горчиво заблуждение, и навярно от тук иде цялото несъвършенство на нашия живот и безредицата на личното ни битие.

***
С възрастта човек става по-мъдър; не по-умен, а по-мъдър.

***
Всяко произведение на изкуството трябва да служи за познанието на истината и, ergo, да носи върху себе си печата на съвершеното или на стремежа към него. Това е много важно да се помни, когато пишеш.

***
Без систематичен труд, бързо, в литературата, както и във всяка друга работа, няма да постигнеш нищо. Това само така се нарича - «свободна професия», а тази свободна професия изисква такава дисциплина на всекидневен труд, всекидневна каторга, каквато изобщо не се налага в друго занимание.

***
Сега на руската литература и руската култура е нужен критически реализъм.

***
Чувството за определеност има нещо общо с чувството за свобода; и поражда последното.

***
Декабристите - не са ли хаймани? Това, че са рискували, е благородно, в името на народа, свободата и т.н.; приели са смърт, мъки - също благородно, високо. И все пак - не е ли било това игра, скандалжийство на прекалено оптимистични дворянчета? Въобще историята на така нареченото освободително движение в Русия крие много загадки, даже тайни. Изглежда, че не от високи цели са били обзети тези просветени в Европа Митрофанушки, а от детска-дворянска гордост, игра на велики хора. Трагедия на позите. Глупост. Те бяха първите, които тласнаха Русия в пропастта. Масоните - всички като един. Те, а не Петър I.

***
Егоистичният стремеж, за който говори Хегел в «Естетика», лежащ в основата на дивостта, и който има пряк аналог и дори е плод на страстта към парите, е отличителен и главен признак на истинския бизнесмен, основна черта на характера му. Състоянието на дивост и главната пружина на бизнеса съвпадат.

***
Порнографът Владимир Сорокин е болен човек, психически болен; при него копроманията или както там се нарича болестта, когато човек го тегли към л…… и метафорично, и буквално: да яде л…. Копрофагът трябва да се лекува; а безсрамните издатели експлоатират вялопротичащата му шизофрения.

***
Вчера, като берях ягоди на вилата, си спомних една моя отдавнашна мисъл: човек, когато яде конфитюр, рядко се замисля, че всяко зрънце, всяка слива, всяка ябълка, преди да попадне в конфитюра, е минала през топли човешки ръце. Всяка е изпитала допира на човешките пръсти. Труд!
Трудът на писателя прилича на на труда на събирача на ягоди. Писателят собственоръчно изписва всяка буквичка, при компютърния набор натиска всеки клавиш и всеки интервал между думите. Написал 10 листа от роман - значи е написал 400 000 буквички - това, ако е белова Но за 10 листа от роман отива като минимум 2-4 листа чернови. Следователно той лично, с бялата си, пухкава, безмазолеста писателска ръка е изписал 14 х 40 000 =560 000 букви! Любителите на конфитюр и читателите на романи, естествено, не се замислят за това…

***
Андрон Кончаловски казва, че главното в изкуството е не как, а какво. Розанов казва, че геният не е какво, а как. А аз предполагам, че геният е и какво, и как, и още нещо. Какво и как са двете координатни оси, Х и Y, някаква плоскост. При гения има и трета ос Z - придаваща на всичко обемност и изпълнена с дълбочина (да не се бърка с хегеловата «дълбочина на празнотата»). И това е не само в литературата, но и във всички области на творчеството.

***
Пошлото в нашия живот зае централно място - в политиката, в литературата, в изкуството, в естрадата, в бита.

***
Прочетох непоносимо глупавия, просто глупашки разказ, повест от два листа, на масона Шарл Нодие; каза се «Трилби». Кой знае какво е интересувало хората в началото на XIX век; но това е врели-некипели.

***
Понятието за чест завинаги е напуснало този свят.

***
Бутафорията е същността на модернизма, авангарда, постмодернизма.

***
Преди революцията в Русия е имало Общество за сближаване с Англиея, Петроградско Общество на Английското злато. Вероятно масоните са били ловки - като хлебарки.
Сега в света благодарение на енергията на спецслужбите са получили огромно разпространение неправителствените и обществени организации и фондове, насочени уж към благородни, хуманни цели, за развитие на демокрацията. Чрез тях спецслужбите осъществяват операциите си по настройка на общественото мнение, финансират преврати вътре в страните и зад граница и т.н. Присъствието в страните на такива организации говори уж за «откритостта» на обществото, за неговата демократичност и т.н. А в действителност това са само канали на влияния на разузнаването.

***
Днешното състояние на света с всичките му проблеми (екология, тероризъм, наркотици, криминалност, упадък на културата) е следствие от тържеството на позитивизма и глобализма. Бога забравиха, оставиха Го (за да не обременяват душата си с Него), отделиха Го от душата си…

***
Всеки писател трябва да разбира и да си дава сметка, че словото, което използва при създаването на своите «текстове», трябва в неговите ръце, под неговото перо, на екрана на компютъра му да бъде не само средство за предаване на мисли и идеи, и не толкова средство, колкото цел на неговата дейност. Порочен кръг - издребняването на действителността върви паралелно с опошляването на лексиката.

***
Демокрацията и корупцията са майка и дъщеря; неразделни сестри; сиамски близнаци.

***
Така наречената «демокрация от западен тип» е утопично въплъщаване на такива граждански идеали, като «свобода на словото», «свобода на предприемачеството», «власт на народа» (т.е. свобода на избор на управляващите обществото) и т.н. Тя е уродлива утопия.

***
Преди 200 години - небивал патриотичен подем! Единство около царя, идея за величието на Русия и т.н., и в резултат - разгром на Наполеон, великия организатор на масите. Преди 100 годино - хулене на царя, издевателство над чувството за патриотизъм, вакханалия на антирускостта и проч.; резултат - загубата на Руската империя. Преди 50 години - война, всички основни тежести и жертви на която легнаха върху руснаците, върху славяните, които всичко понесоха - на вълната на патриотизма и обединението около Върховния. Сега - пак вакханалия на антирускостта, издевателства над руския патриотизъм и т.н., и Русия отново е унизена. Но ако нещо избухне, именно Россия пак ще се окаже на върха на борбата със световното зло (м.б., а може би именно в това и да се състои божественото й предназначение?) - и ще го победи именно благодарение на руския патриотизъм. Нито една от нациите, живеещи в непосредствена близост до Русия, не е способна без Русия да запази своята жизнеспособност. В това няма нищо унизително за тях, защото така е разпоредила самата История, т.е. божественото Провидение. И именно Русия, и никой друг, ще ги спаси в приближаващия световен хаос.

***
Строго казано, либерализма днес го няма; той отдавна умря. Либерализмът днес е само теоретичен термин за обозначаване на твърда позиция в битката на идеите; деятелят, позициониращ себе си като либерал, дадеш ли му не само духовна, но и конкретна политическа власт, ще управлява така сурово, че глави ще летят от раменете, и съвсем не метафорично. Либерализмът е второто лице на Янус-тиранина. Днес се убеждаваме в това всеки ден, например, в изкуството, виждайки, как театралните сцени и страниците на списанията се пълнят от модернистко-авангардистки фалшификати, които с фашистка безмилостност изтикват и смазват животворното реалистично изкуство, и които носят смърт и разрушение на традиционната култура - единствената в наше време духовна опора на народа. Либералното изкуство е тоталитарно и еднопосочно; както са тоталитарни и еднопосочни днешната международна политика и либералната икономика.

***
Дуализмът на Декарт, според Фойербах: а) духът и тялото съществуват едновременно и независимо едно от друго; б) идеята за Бога не може да възникне, ако го няма самия Бог; Бог е причина за тази идея. Следователно Бог съществува.

***
Християнството по идея е наднационално, по същността си е толкова национално, колкото и езичеството.
Католицизъм - Франция, Италия, Полша, Чехия, Австрия.
Протестантство - Германия, Швейцария, Англия.
Православие - Русия, Балканите, Гърция.
Африканското православие - Етиопия.
И т.н. Навсякъде - национални нюанси!
Нацията е по-силна от религията.

***
Демокрацията е тържество на низшето в политиката и в живота, т.е. в мозъка, в чувствата и проч.

***
Ненавист и любов - двете страсти, определящи битието на човека.

***
Политиката стана новата религия на човека от XXI век. Това е следствие от позитивизма. Политиката е богословието на глобализма.

***
Субективният човек е некултурен, некултурният е субективен.

***
Иисус Христос продължава вечно и всекидневно да принася себе Си в жертва и това символично се отразява в събитията от всекидневния живот на всеки човек.

***
«Жажда за божественото…» Не е ли в това тайната на творчеството?

***
Отдалечаването от Бога - не е в това доминантата на историята?

***
Всеки човек чувства присъствието на нещо абсолютно в своя живот. Без това чувство животът е лишен и от смисъл, и от вкус.

***
Литературата като клон от изкуството, по-точно, на културата, има много задачи, и да развлича чoвека в минути на почивка също е една от задачите й. Но истинската задача на литературата все пак е да разкрива тайната на битието, която ръководи съдбините на света, да извади тази тайна на светлина изпод боклука на бита.

***
Същността на съвременното масово изкуство е обслужването на непретенциозния вкус на тълпата. Търгашите в културата винаги считат мнението на тълпата за върховен съдия на всички литературни дела.

***
Литературата сега издребня, защото животът издребня, човекът издребня (вследствие тържеството на позитивизма). Сега на никого няма да му дойде на ум да «боледува», «да страда» за Бога, за истината, да влезе в бой за това, още повече да иде на ешафота; сега страстите са най-вече за пари, удоволствия, апартаменти, вили, коли, любовници… Истината, Бог - никого не интересува. Ако се появи сега Достоевски - даже не биха го печатали…

***
Патриотичният критик С. Семанов пише: «Давайки оценка на Пушкин, всеки по такъв начин дава оценка и на самия себе си, и то каква!» - Поразително точно наблюдение! Пред мен е извадка от есе на либералната поетеса Марина Кудимова за Пушкин: «Считам етиопската гордост на великорусите за национален комплекс. Докато не преживеем усещането за Пушкин като за «наше всичко», словесен наместник на Бога в Русия, няма да мръднем от мястото си. Може и да не трябва да се местим от него, но работата е там, че всички вербални уродливости, «новаторства», са предизвикани от невъзможността да се наруши състоянието на това равновесие». - Значи, по логиката на Кудимова, Пушкин със самото си същестуване в руската литература и език е виновен, че в Русия се появиха отвратителните постмодернисти, «вербалните уроди» Арабов, Пригов и проч. На тях им се иска да бъдат «красиви», да не са уроди, но Пушкин им пречи, не им дава да нарушат равновесието!
Да-а-а, либералите стигнаха далече… Но колко плоска е мисълта на либералната поетеса, колко дребнаво се хваща за «етиопската» гордост на «великорусите»!.. Непременно да унизи, да унизи, да ритне, да заплюе!

***
Георгий Адамович: «Истинската простота решително и безусловно изключва метафоричността. И, обратно, речта, украсена с метафори, има винаги «писарски» характер». - Точно наблюдение. В рецензия за сп. «Наша улица» употребих думата «писарски» за прозата на Фьодор Крюков.

***
Съвременният либерализъм в Русия се превърна в откровен фашизъм, той се стреми деспотично да натрапва на обществото своите либерални ценности…

***
Тези дни, за радост, че ми паднаха в джоба от небето незапланирани 5000 рубли, си купих за 250 рубли „Спомени”-те на Мешчерски и сега ги чета с удоволствие и болка: целият антагонизъм между либерализма и държавността се е родил още тогава, и дори още по-рано, защото при Мешчерски той изглежда като даденост. В термините от онези години въпросът за пазарната или регулируемата икономика изглеждал като въпрос за либералните мерки в икономиката и за протекционизма… Тогавашната терминология ми се струва по-точна от днешната; тя говори по същество.
При Николай Първи Русия преживяла златния си век. Александър Втори сложил началото на днешната безпътица на либерализма. Така пълзящото влечуго - либерализмът 150 години пълзя и допълзя и до наши дни.

***
Болезните точки на днешна Русия:
1. Масовото пиянство (то продължава повече от век);
2. Намаляването на раждаемостта и съкращаването на населението.
3. Ниската производителност на труда в обработващата промишленост (6 пъти по-ниска от тази САЩ, Европа и Япония) и лошото качество.
Ето за какво трябва да мислят реформаторите.
А на либералите им е все едно, че «реформаторите» от упор не виждат народа. И хитро вършат работата си: разрушават нравствеността и културата на народа, укрепват в него съзнанието, че е добитък, а не единствен творец на историята.

***
Видях за разпродажба книга - сборник със стихове на поети от Сребърния век, които са се самоубили: 13 души, списъкът започва с Чеботаревска (сестра на жената на Ф.Сологуб, която също се самоубива), а завършва с Цветаева, Есенин, Маяковски и още някой, който не знам. Издателство «Елис Лак». Кой знае защо си помислих, че е безнравствено да се издават такива книги. И не си я купих, тръгнах си с някакво сложно усещане в душата.
А на другия ден си я купих…

***
Ницше казва, че най-могъщото действие на изкуството е да превръща зверовете в хора. Съвременното искуство, напр. Ерофеев, Пригов, Сорокин е насочено към превръщането на хората в зверове.

***
Поезията, както и музиката, трябва да бъде ясна и дълбока, като хубав октомврийски ден след пладне. Навеяно от Ницше.

***
Към характеристиката на Кастанеда след прочита на първите двеста страници. Няма нищо за всекидневната топлина на всекидневния човешки живот. Няма я любимата жена, няма ги житейските искри, няма го семейството, няма ги децата… Банални схеми: резоньорстващият невеж <..> дон Хуан, халюциногенна дъвка, халюцинации, в които авторът уринира върху кучето, кучето - върху автора, т.е. върху Кастанеда, и това взаимно игриво опикаване между Кастанеда и кучето се обозначава като някакво висше начало <…> и проч. Галимация!
Виктор Пелевин я изследва.

***
Хармс е говорил много гадости. Например, че жена му често вадела от пазвата си бълхи. Или че хранел канарчето с глистите си. Каква неруска мерзост, каква евтиния в това мръсно «остроумие»!

***
Основа на житейската мъдрост, според Катон (от късната античност) - в преработката на М.Гаспаров: живота трябва да се цени, но от смъртта да не се страхуваш, а ближния да се обича, но и твърде да не му се доверяваш. Прекрасно казано!

***
Едноизмерният човек, едноизмерното общество, според терминологията на Маркузе, е резултат от опростяването, за което писа Леонтиев. Любопитно, дали някой от изследователите е отбелязал съвпадението на възгледите на Леонтиев (края на 19 век), Херман Хесе (след 30 години, преди Първата световна война) и Маркузе (след още 40 години, след Втората световна война)? И авангардизмът в изкуството и литературата е изкуство и литература на опростеното, «едноизмерно» общество.

***
Демагогията е езикът на демокрацията; и, от друга страна, - същност на демокрацията.

***
Sine ira - без гняв (лат.) е закон на обективното творчество. Теория, абстракция. Обективно творчество няма. Във всеки случай, в литературата. Обективни са само безличните, никому неинтересни, педанти

***
За кой ли път се опитах да чета Бродски - не върви! Спира ме нещо отвътре! Не поезия, а естетство; не живот, а пластмаса; не живи цветя, а изкуствени; не блузата на работника, а фрак с изкуствено цвете на ревера; не живия аромат на живота, а парфюм. Валентин Сорокин някога убийствено точно и дълбоко каза за поезията на Бродски: «жълта кост». Нима може Бродски да се възприема иначе? Ще викнат негодуващите: та той е Нобелов лауреат!! И какво от това! Малко ли негодници са получавали Нобелова награда за литература! Тази награда е чиста политика. На кого е нужна Елинек? На никого! Преди година прочетох някой си Шпителер, романа му «Имаго», за който през 1919 г. са го наградили с Нобел? И кой сега помни Шпителер? Никой.

***
Който иска да преуспява в живота, трябва непременно да се харесва на жените. Задължително! Това е много важно: да се харесва на жените! Макар че…

***
Сега, когато жените се еманципираха изцяло, те, глупавите, изгубиха до голяма степен своята загадъчност, прелест, притегателност. Култът към жената угасна, защото знаем за нея всичко, и знаем, че не трябва толкова да се издига на пиедестал това егоистично, практично и често даже цинично - да не кажа «нахално» - в своята практичност и егоизъм същество… Здравей, XXI век.

***
Единственната цел на литературата е истината. Нещо повече, на истината трябва да се служи. Истинската литература е служене на истината. А тъй като истината е действително прекрасна (колкото и да е горчива), служенето на истината прави литературата изкуство.

***
Дочетох «Монахинята». Дидро не се е сдържал и сцената на лесбийското прелъстяване е разтегнал, наслаждавайки му се, до половината роман.

***
Чета Павич, когото вече рекламират като жив класик на световната литература. Мътилка някаква; засега не съм разбрал какво е, но не е художествена проза. Всичко, каквото искате, само не това.

***
Боже, спаси Русия! Изглежда, че няма кой друг…