Арпад Берта

превод: Иван Енчев

МАМА

Мама! Как е страдала за мене,
как ме чака и изпраща,
как софрата моя украсява,
и за радостта ми плаща…
Тя едничка само знае,
че през смърт към мен е крачила,
че дори в съня си се старае
пак да ме роди за вечността.
Като люлка би погалила ковчега ми
и покрила би ме тя с клепачи…

ВСЕ ОЩЕ

Твърд е още всеки мускул в мене,
мой е пак светът на цветовете,
вдън душата ми бълбука песен
и цветята на кръвта ми светят!

Чувствам: бърза в кръг светът
и е миналото сладък спомен,
ала аз те търся непрестанно
теб, зорнице на деня ми неспокоен.

Винаги все някого очаквам
и мечтите ми го обещават,
сред леса на безразличните лица
блика чисто изворче в забрава.

Не, не се плаши! Ще се познаем ние,
с лъч лъча ще срещнем във очите си,
тъй дъгата между полюсите ще повторим:
викат ни един към друг душите ни.