НРАВСТВЕН ОРИЕНТИР
превод: Литературен свят
«Разделих се с вас, мили, разделих се! Сърцето ми е привързано към вас с най-нежни чувства, а аз непрестанно се отдалечавам от вас и ще се отдалечавам!» - така започнал преди двеста години своите «Писма на руския пътешественик» Николай Михайлович Карамзин, правейки първите си крачки към вечната слава.
Роден в Симбирската провинция през 1766 г. (сега Уляновска област), в семейството на капитан в оставка, Николай, като син на дворянин, отначало се учил у дома, после в Московския пансион, а 15-годишен бил разпределен в Преображенския полк, откъдето след две години излязъл в оставка като поручик. Започнал да сътрудничи на московското списание «Детско четене», а после и да го редактира. Още нямал и двадесет години, а вече бил литератор, преводач.
Природният ум, външната красота и вътрешната култура помагали бързо да се запознава с хора с различно положение и професии, а деловата любознателност - да съпоставя фактите, да прави обобщения. Живото, гъвкаво слово, естествената емоционалност на повествованието на «Писмата…», - всичко това удивлявало, подкупвало, пленявало. Читателят виждал, че и книгите могат да се пишат на разбираем, близък и задушевен език.
Огромна била популярността и на повестта му «Бедната Лиза». Историята на нещастната любов на обикновена селянка към светски млад човек, макар и да не се отличавала с нов сюжет, била изпълнена с такова майсторство, че и досега докосва душата на читателя.
При младия Карамзин идва истинската слава. А с нея и обратната й страна. Не на всички е по вкуса своеобразието на прозата, новия език на писателя. Едни не разбират новаторската смелост на художника на словото, други завиждат на неочакваната му и гръмка слава.
«Дързък глупак… Като трескав е…». Това е само една от многото «оценки» в тогавашната преса, които, разбира се, разваляли настроението, но не можели да отклонят писателя от избрания път.
През есента на 1803 г. Александър I издава указ за назначаването н Карамзин на длъжността историограф с добра заплата - 2 хиляди рубли на година.
Пристъпвайки към новата задача, той пише историческите повести «Марта болярката» (борбата на новгородци за независимост) и «Наталия, болярската дъщеря» (за драматичната любов на двама млади хора в епохата на цар Алексей Михайлович).
Но душата на съзряващия талант жадува големи характери, героични събития. Още през следващата година е готов първият от дванадесетте тома на «История на Руската държава», посветен на най-древния живот на славяните.
Бил е необходим талантът на Карамзин, неговата слава и влияние върху умовете, та «всички, даже светските жени да се хвърлят да четат историята на своето отечество…». (Пушкин.)
Повече от две десетилетия Русия чакала новите исторически платна, излизащи изпод перото на вдъхновения майстор, спорела с него, понякога охладнявала към автора, а после отново се връщала, откривайки миналото на страната, съпоставяла го с настоящето, а миналите страсти - със съвременността.
«Три кита» са осигурявали и досега осигуряват устойчивия успех и популярността на «Историята…»: живият език, близък до народния; ярката емоционалност; и, най-сетне, обществената потребност исторически да осмислим себе си, своето място в света, своето бъдеще…
Той не само помогнал на руснаците да разберат и обикнат своето минало, той е бил и остава нравствен ориентир за всички нас.
в. „Литературная газета”, № 51-52 (6581), 28.12.2016 г.
