Веселин Тачев

Той цял живот го е следвал, зова на дивото, и цял живот му се е противопоставял. Сложна и дълбоко човешка личност, в него има нещо от стара Англия, макар да е живял като типичен янки. Вълнувала го е често загадката на творчеството - личи от многото му писма.

За младия Хемингуей Горки е нищо, босяците не са го интересували, босяците, изглежда, са били за него хора от ниско естество. Той нарича Чехов писател аматьор, цени само шест негови разказа, темата за малкия човек му е била далечна. Толстой е пророк, недосегаем. Най-голям художник от руските класици - Тургенев.  Особено разказът му “Трополи!” (Там има лов, господар, лакей, разбойници и т. н.) Дали защото в Тургенев прозира това господарско, помешчическо отношение към герои и природа.

Или защото Ловецът на Тургенев е далечен прототип на човека, скроен на едро, който може много да пие, много да люби, много да спортува и ловува, много да пише - Хемингуей.

Но още от младини е усещал разликата между творчеството и занаята. Разбирал е, че писателят е самотен и никой не може да му помогне. В известен смисъл е бил сам и в развлеченията си. Обичал е да убива едри, силни животни, да побеждава. Но е стигнал до извода, че победителят не печели нищо. Тъй озаглавява цикъл разкази. Обичал е да воюва, но е мразел войната. Обичал е да спортува, но е казвал, че не може да е спортист и да пише романи в същото време. В него са се борили две личности - на супермена, който граби, и на твореца, който раздава.

В “Зелените хълмове на Африка” има описание на драстично, жестоко убийство на една антилопа. В същата книга - с някакъв случаен спътник беседва за американската литература. От Марк Твен насам, казва той, не се е родил нито един голям американски писател. Защото след като издадат книга и си създадат име, американските писатели се включват в бизнеса.

Не! - крещи Хемингуей. За да бъда щастлив, трябва да пиша, независимо дали ми плащат или не.

И той пише, за да победи зовът на дивото.

Но идват славата, парите, жените и надмощието над слабите.

Той пише. Сам в огромния океан. Гребе с подути длани и сетни сили към спасителния бряг. А там няма нищо - една празна лодка, една бедна колиба и едно гладно бъдеще…

И идва спасителният изстрел, да прекрати най-страшната от всички земни болки - неудовлетворения живот.