подготвила: С. Бакунина

превод: Литературен свят

Сергей Василиевич Смирнов е човек с удивителна съдба. Роден е на 28 декември 1913 година в Ялта, където съдбата захвърля родителите му от Ярославска област. Детството му е пример как човек е способен да оцелее в борбата с външните «тъмни» сили, които се стремят да го унищожат физически или духовно. Когато Серьожа бил на три години, майка му завинаги напуснала семейството, заминала като медицинска  сестра в Първата световна война. Бащата на бъдещия поет Василий Йович бил известен и моден фотограф в Ялта. Той, притежавайки извънредни художествени способности и добър вкус, се стараел по своему да открие света пред детето, да го научи да вижда и разбира прекрасното. Но бедата дошла неочаквано. Серьожа, катерейки се веднъж по скала, паднал на остър камък по гръб, изгубил съзнание, а когато дошъл на себе си, намерил сили да се добере до къщи. Травмата се оказала сериозна, гръбначният му стълб останал изкривен за цял живот. Скоро до Крим стигнала гражданската война. Смирнови напуснали Крим, отишли в Ярославл. В село Глинино, Рибински район, започва нов етап в живота на Сергей Смирнов. Той обикнал това място от душа. Тук били корените на рода Смирнови, тук в продължение на няколко поколения те се трудили за насъщния. Дядото Йов сеел жито, строил къщи, бил първи на вършитбата и оставил за себе си само светли спомени. Бабата Анастасия Степановна с радост приела сина и внука. Бащата на Сергей почти веднага след пристигането им се оженил. Бабата не глезела внука, но винаги следяла той да е сит и облечен. Животът на село бил пълен с труд и своеобразни развлечения - риболов, лов на птици, събиране на гъби…Четири години учил в съседното селското Алексеевско училище. Именно тук започнал да съчинява каламбури и частушки. В търсене на работа бащата с новото си семейство се преместил в Рибинск. Напуснал баба си и Сергей: можел да получи по-нататъшно образование само в града. След завършването на девети клас Сергей работил в артела на баща си „Фототруд”. Може би всяко момче иска да нови места, света. През 1932 г. заминал за Москва. Къде ли не работил. Завеждал библиотеката във вагон-клуб, бил тунелджия и работник при строителството на станцията на метро „Комсомолска”, работил в завод, учил в литературния институт „Горки”. През лятото на 1940 г. с приятели предприел поход по пътя на странстванията на младия Горки: те минали пеш повече от 500 км. от Нижни Новгород до Тифлис (Тбилиси). Войната зачертала всичките му планове. Сергей Смирнов заминал доброволец на фронта, в редовете на гвардейската Панфилова дивизия като редник прекосил Калининска (сега Тверска) област, Латвия и Естония. Как възприел Сергей Смирнов тази страшна война? За това можем да съдим по стиховете му. Ето какво пише сам той във в. «Литературна Русия» през 1983 г. На Калининския фронт край град Холм в 1942 г. станал следният случай. „Извика ме в политотдела комисарят на гвардията подполковник Пьотр Василиевич Логвиненко и ми даде спешна задача: да напиша нещо весело и мобилизиращо, което би стигнало до войнишкото сърце, би го ободрило и би му помогнало да преодолее фронтовите трудности. Какво да напиша? И изведнъж неочаквана находка. В крайпътния бурен видях войнишко котле, смачкано и никому ненужно. Вдигнах го. И ми мина през ума, че тази вещ е скъпа на всеки боец. Така се роди стихотворението „Котле”: „Изтървах по време на поход / котле на пътя…” За войната той написал много - за военната  трагедия, за героичния подвиг на панфиловци (Панфиловци - воини от 316-та стрелкова дивизия (от 18 ноември 1941 - 8-ма гвардейска), героично сражавали се  под командването на генерал-майор Ив. В. Панфилов в битката за Москва. 28 герои-панфиловци начело с политическия ръководител  В. Г. Клочков на 16 ноември 1941 в 4 часов бой около ст. Дубосеково (източно от Волоколамск) свалят 18 танка на противника, почти всички загинали, но не пропуснали врага. Той е автор на поемата: „Двубой между два свята”, която разказва за живота и дейността на Ленин в първите години на съветската власт, „Сърце и дневник” - посветена на ленинградската девойка Таня Савичева, умряла в блокадата на града на Нева. На Сергей Смирнов му провървяло. Той оцелял  в страшната война. И се върнал към мирния живот. Работил в редакциите на вестниците „Правда” в Чкаловска област и Алтайския край. През 1947 г. го приели за член на Съюза на писателите. Работил като секретар на ръководството на Съюза на писателите на СССР и Съюза на писателите на РСФСР, член на редколегиите на списания „Москва” и „Крокодил”. Тридесет години ръководил творчески семинар в литературния институт „Горки”. Сам Сергей Смирнов писал какъв е поетът, творческият човек. „Художникът трябва да твори като творческа личност. И главната му задача е да не си позволява да остарява духовно. Работата е не във възрастта, а в светлината на душата”. Сергей Смирнов написал и много сатирични стихове. Първо те влезли в книгата „Лирика, хумор, сатира”, после се появил сборникът „Усмивка на сериозно” - лирични стихове, които били публикувани в сп. „Крокодил”, а през 1959 г. издателство „Съветска Русия” пуснало „100 кратки басни”. В края на 80-те г. на миналия век видял бял свят още един сборник със стихове на  Сергей Смирнов - „Сатиричинки”, където влезли повече от триста (!) стихотворения. Сергей Смирнов възпитал много ученици. Сред тях са Сергей Орлов, Николай Анциферов, Фьодор Сухов, Борис Примеров. Той отдал на литературата над 40 години. Песните по неговите стихове пееше цялата страна: „Хайде да се срещнем днес”, „Песен на влюбения пожарникар”, „Не ми казвай довиждане” и много други. Когато четеш стиховете на поета, те се възприемат и запомнят с лекота.

P. S. За предоставените материали благодаря на Лидия Александровна Булдина, педагог от Центъра за детски и юношески туризъм.

Портал на в. „Анфас - Профиль”, 8.07.2005