Анатолий Анатолиевич Парпара (Анатолий Анатольевич Парпара), руски поет, драматург, публицист, преводач, общественик, професор в Държавния университет за култура, председател на фонда „М. Лермонтов” (1993), създател и редактор на “Историческая газета” (1996) е роден на 15.07.1940 г. в Москва. Майка му Анна Михайловна (Гусакова) е рускиня от Смоленска област, баща му, Анатолий (Антонин) Иванович е полугрък, полуукраинец: работил в завода „Хруничов”, мобилизиран от самото начало на войната, служил като свързочник, пленен край Вязма. През 1941 г. майката заедно с детето заминава за село Тиновка, Знаменски район, Смоленска област, където живеят родителите й. Появилите се в селото нацистки войски изгарят селото и разстрелват жителите му - отмъщение за помощта, която оказват селяните на генерал Белов, прочул се с „огнените си рейдове” в тила на немските войски. Оцеляват само осем души, сред които Анатолий и майка му. По-късно той посвещава на тези събития поемата си „Незабравимото” (1986). През 1945 г. върналият се от войната и половингодишен лагер Антонин Иванович Парпара отвежда семейството си в Москва, където поетът завършва средно образование. По настояване на баща си Анатолий постъпва в Ярославското военно училище. Служи във флота (1959-1963), където става не само отличен радиоспециалист, но и активен военен кореспондент на флотските вестници, за което през май 1962 г. е награден с Грамота на Президиума на Върховния Съвет на Естонска ССР. После постъпва във факултета по журналистика на МГУ, който завършва през 1968 г., защитавайки с отличие дипломна работа за творчеството на Михаил Пришвин. Пише стихове от ученик. Първите му сериозни поетични публикации датират от 1969-1970 г., а през 1973 г. излиза първата му поетична книга „Първи звън”. Публикува около 20 поетични сборника, сред които „И животът е прав” (1979), „Постигане на пространството” (1979), „Възрастта на сърцето” (1980), „Размисли за родината” (1984), „Постъпка” (1985), „Прилив” (1986), „Дълбоко небе” (1986), „Тук е домът на моите деца” (1992), “Парпародии” (1997), историческата дилогия за Московска Русия „Противоборство” (1988) и „Потресение” (1989) и др. През 2002 г. излизат 4 тома събрани съчинения. Автор и на книгата с исторически очерци „Държавните строители на Русия” (2003). Главните теми в творчеството му са трудът, историческото минало на страната, националният характер. Много години е работил в отдела за поезия на сп. „Москва”. Заслужил работник на културата на Русия (1982); орден „Дружба между народите” (1986); лауреат на Държавна награда на РСФСР „М. Горки” за историческата си дилогия (1989). За поемата си „Гагарин или три дни от живота на космонавта” е удостоен от Федерацията по космонавтика на СССР със златен медал „Юрий Гагарин”. За поетичната си и обществена дейност получава през юли 2000 г. общоруската литературна награда „Михаил Лермонтов”. Творчеството му е високо оценявано от писатели като Леонид Леонов, Михаил Алексеев, Владимир Соколов, Леонид Мартинов и др. За поезията му са публикувани много статии в руската и задгранична преса, издадени са книгите на А. Жулева „История на Москва през очите на поета” (1997), И. Шевельова „Гласът на Москва” (2001). Член на съюза на писателите на СССР от 1975 г., заместник-председател на Руското историческо общество, което е възстановено по негова инициатива, действителен член на Академията за руска словесност. Стиховете му са преведени на повече от 50 езика. На Международните вечери на поезията в Струга (1996) получава наградата „Най-добро стихотворение на годината” за стихотворението „Старец и градина”. За преводите си за поезия на руски език (Парпара издава над 20 сборника с преводи) е удостоен със златен медал С. Баради (Индия, 1982) и наградата “Злато перо” (Македония, 1995). Почетен член на Съюза на писателите на Македония. На български преди 1989 г. е превеждан от Й. Милев и др. Умира на 7 ноември 2020 г. в Москва.

Публикации:

Поезия:

ДВАМА ПОЕТИ/ превод: Георги Ангелов/ брой 30 юни 2011

ВИДЯХ КАК ДЕТСТВОТО МИ СТАНА МЛАДОСТ…/ превод: Татяна Любенова/ брой 30 юни 2011

ПОЕТЪТ КАЗА: ГЛУПОСТТА Е МРАК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 139 юни 2021

Интервю с Анатолий Парпара:

СЪДБАТА НА ПОЕТА И НЕГОВИТЕ ГЕРОИ/ превод: Стефка Тотева/ брой 133 декември 2020