Анатолий Парпара

превод: Красимир Георгиев

ПОЕТЪТ КАЗА: ГЛУПОСТТА Е МРАК

Поетът каза: Глупостта е мрак,
а мъдростта е блясък безпределен.
Умря поетът. Мъдростта глупее,
а глупостта умнее пак.

——————————

ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ДВАЙСЕТТЕ ГОДИНИ

Добре е свобода на словото да бъде,
но лошо е, че в нас закон мълчи.
Едва ли помни този, който днес ни съди,
към съдиите прежни пътя доверчив.

——————————

КАКВО, ЧЕ АЗ СЪМ ПРЕБРОЕН

Какво, че аз съм преброен
и някой съдник строг прикрито
в безделния ми земен ден
за размисъл отчита дните.

Ала на съвестта гласът,
напомняйки ми също строго,
кънти: уви, не правиш много
за хората по своя път.

НАМ ГОВОРИТ ПОЭТ, ЧТО ГЛУПОСТЬ - ТЬМА

Нам говорит поэт, что глупость - тьма,
А мудрость - свет, не знающий предела.
Но нет поэта. Мудрость поглупела.
А глупость набралась ума.

——————————

ПОСЛЕСЛОВИЕ К ДВАДЦАТЫМ ГОДАМ

Конечно, хорошо, что мы в речах свободны.
Но плохо то, что в нас молчит закон.
И вряд ли помнит тот, кто судит нас сегодня,
О судьбах судий тех доверчивых времен.

——————————

ЧТО Ж, ДНЕЙ МОИХ ИЗМЕРЯН СЧЕТ

Что ж, дней моих измерян счет.
И кто-то строгий, не без грусти,
Мой час безделия учтет,
Мой час раздумий не упустит.

Но голос совести моей
Напоминает также строго:
Не забывай, что ждет дорога.
Ты мало сделал для людей.