Иван Голубничий

превод: Литературен свят

Насъщната необходимост държавата да открие трайна основа за макар и относително национално единство има отношение и към съвременната литература. Неоспоримо e, че литературата във всички времена е била действен фактор на актуалната идеология. По принцип всеки писател, независимо от жанровата си принадлежност, е активен изразител на интересите на една или друга социална група (по-рано биха казали - на една или друга класа.) Съветската реалистична литература, ако не се възприема прекалено на сериозно прословутият термин «социалистически реализъм», всъщност беше органичен приемник на руската класика. По-просто казано, съветските писатели пишеха своите произведения на езика на руската класика, използваха нейните методи и само това вече осигуряваше на съветската литература и масовия читател, който намираше в книгите отражение на насъщните си проблеми и самия себе си, и  стабилна, осветена от многовековната традиция координатна система - естетическа, духовна, нравствена. Тази координатна система органично съответстваше на социалистическата идеология - с декларирания от нея култ към труда, благородство (в съветския, духовен, а не генеалогичен смисъл), високи морално-нравствени ценности и т.н. Разбира се, далеч не всички произведения на съветските писатели могат да се нарекат шедьоври. Но като цяло действащото съсловие  на професионалисти - майстори на  словото - напълно удовлетворително изпълняваше най-важната идеологическа функция / мисия - да изразява в художествена форма принципите на социалистическата идеология. В постсъветско време в определени кръгове стана модно да се надсмиват над идеологията въобще и по-конкретно над социалистическата идеология. Но всичко случващо се, както в Русия, така и по света, неумолимо доказва, че нито една държава не е в състояние да функционира без идеологическо осигуряване.  Формите на държавната идеология могат да бъдат различни, но необходимостта от нея отдавна е станала насъщна за държавата ни. Във всеки случай, това се признава от всички що-годе значителни мислители на съвременността.

«Свободният пазар» в неговия руски вариант, обоснован от продажни либерални дърдорковци и цивилни агенти на западните идеологически ведомства, нанесе огромна вреда не само на държавната икономика, хвърляйки я, по някои показатели, буквално в мрака на средновековието, но и на гражданското самосъзнание на народа. В съветско време за младия гражданин беше срамно да изклинчва от армията. Не е тайна, че днес службата в армията е участ на обикновените хора. Самата идея за воинската служба като свещен дълг към Отечеството е дискредитирана безвъзвратно (във всеки случай, в обозримото бъдеще). Образованието, здравеопазването, педагогическата дейност почти по законодателен ред бяха преместени в сферата на «услугите». Политиката от високо призвание се изроди в борба за власт; борба, мащабите и формите на която понякога предизвикват смесено чувство от ужас и омерзение…

Литературен процес в истинския (съветски) смисъл днес не съществува. Това, че груповщината в съвременната литература се създаде на основата на материалния интерес, напълно съответства на духа на дивия капитализъм. Вече мнозина, дори и напълно либерални, литератори открито признават, че преобладаващото мнозинство от  съвременните «престижни» награди са в същността си фалшификати, предназначени за стабилно изхранване на един или друг кръг литературни дейци (често, уви, невладеещи в необходимата степен руски език). Но тогава се появява въпросът: за какво съществува тази безстопанствена индустрия на скитащи по различни класации произведения, които, с редки изключения, остават неизвестни на широкия читател, а и не покриват разноските си на комерсиалния (свободния пазар!)? Кой издържа тези скъпо струващи структури, и с каква цел?..

Капитализмът унищожава човешкия дух. Алчността за материални ценности е главният и единствен принцип на капиталистическата идеология, с каквито и смокинови листа за  «свободно творчество» тя да прикрива античовешката си същност.

13.05.2011