Огнян Стамболиев пресътвори стиховете на Григоре Виеру на български

Крум Гергицов

В ръцете си държа книга, при която опитът за критически анализ би направил да помръкне нейната искреност, автентичност, простота и природно сливане със слънцето, небето, дърветата. Накрая би помръкнало и нейното мъдро мълчание, уподобено с това на камъка. Това се отнася за поезията на големия молдовски поет Григоре Виеру /1935-2009/. Поезия, създадена сякаш от самата природа, от камъка, от селския път, от усмивката на майката. Поезия, изричаща се простичко, но дълбоко и искрено. Живописна и метафорична, тя прозвучава като въздишка, като усмивка, като лека тъга: „Колко леко присъстваш, мамо! / Внимателно, леко - / да не стъпчеш зърната, / дето вятърът носи отдалече. / Знам, че страдаше за мен, мамо ./ Но щастлива ще бъдеш там горе. / Името ти ще знаят дори тревите, / мислите ти ще отгадават звездите..(”Мама после…)
Тази поетична атмосфера ни завладява от поетичната книга, избрани стихотворения, на големия румънски поет /от Молдова / Григоре Виеру “Жал ми е за камъка…”Предговорът, подборът и преводът са на изтъкнатия наш преводач от румънски Огнян Стамболиев, който през творческия си път досега направи много за разпространението на високата румънска литература - от класически и съвременни автори.
И ето отново той ни представя един голям поет на Молдова, чийто стихове ни покоряват със своята баладична музикалност, със своята словесна метафоричност, обхванала природата, въздуха, родното място, спомена за близките хора. Преводът на Огнян Стамболиев е великолепен - предава ни аромата, сетивността на тази забележителна поезия, която без да е драматична, ни води към душевен катарзис, защото е безпределно чиста като от извор, сетивно- чувствена като природна дъга, тихо-мъдра като мълчанието на камъка. Затова и докосването до нея е докосване до нещо свято, до нещо, което те покорява с мъдростта си и стаеността си: „Дъжд - / благословен, мъдър, / ти си моят въздух./ За другите не знам ,/ но без теб / бих загинал, / като есенен лист бих изсъхнал! / Всичките мои песни са молитви за дъжд! / („Дъжд)
Камъкът, майката, родното място, любовта, природата - в тези феномени се втренчва погледът на поета Григоре Виеру. Затова и стихотворенията му напомнят протяжни народни песни, песните на Молдова. Впечатляващо е присъствието на Камъка. Прекрасните са стиховете, вдъхновени от него. Философия, спокойствие, тишина и същевременно драматизъм лъха от тези слова. В тях е философът Виеру, мъдрецът, стоикът, поетът Виеру. Автентичен, искрен, дълбок, всеобхватен: „Камък, изгладен от водата. / Камък, позлатен от слънцето. / Камък- цвете- камък-птица. / Жал ми е за камъка, / дето си остана камък - камък в полето. / Смее се безгласен, / стар, с лице набръчкано./ Иска да се вдигне - няма да успее, много е измъчен.(”Жал ми е за камъка”)
„Поредица от вълшебни мигове” нарече стиховете на Григоре Виеру един румънски критик и това определение е много точно. Вълшебство от думи, които редят един дълбок, съкровен поетичен свят, който, когато се докоснеш те обхваща една лекокрилост и ти неусетно се отделяш от земята и литваш над дърветата, над горите, над природата. Литваш пречистен и одухотворен от думи, образи, метафори, поетични смисли. Изказани сякаш, ей така, както диша човек - неусетно и ведро. Григоре Виеру, наследникът на великите си предшественици: Михай Еминеску, Лучиан Блага, Никита Станеску, продължи тяхната поетична линия в румънската литература, разбира се, оформяйки свой стил, своя аура. И колко тъжно е, че нелепа автомобилна катастрофа отне живота на този голям поет през 2009 г., който можеше още да пише прекрасна поезия.
Издателство „Авангардпринт” от Русе дава живот на български на поезията на Григоре Виеру в красиво оформен том с картина на известния български живописец Стефан Кацаров.
„Жал ми е за камъка…” е поетична книга, образец на прекрасна класическа поезия, която би развълнувала всеки от нас в това твърде забързано и бездуховно време.

Григоре Виеру. „Жал ми е за камъка…”. подбор и превод Огнян Стамболиев, Авангардпринт, 2010