Леонид Ивашов

превод: Литературен свят

Това, което става в Либия и около нея, убедително показва, че съвременният свят се движи към международно-правово беззаконие, към възстановяване на расово-фашистките методи на управление на световните процеси. Никога досега в най-новата история нормите на международното право не са се използвали толкова цинично и безцеремонно срещу народите, които са ги утвърдили. Историята с приемането на резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН  и прилагането й е връх на цинизма: вместо поддържане на международния мир прословутият Съвет за сигурност ( не за първи път) дава санкция за въоръжен грабеж, преразпределяне на националната собственост в полза на западните компании и банки, унищожаване на суверенни държави, изтребление на цели народи.

Международната общност днес е в правото си да постави на сесия на Генералната Асамблея на ООН въпроса за престъпната дейност на Съвета за сигурност. Какво дава основание за такава постановка на въпроса?

Първо: чл. 2 пар. 7 от Устава на ООН гласи: «Настоящият Устав в никаква степен не дава правото на вмешателство в дела, по същество влизащи във вътрешната компетенция на всяка държава». В Устава на ООН ясно е постановено, че на Съвета за сигурност  категорично е забранено даже да обсъжда въпроса за санкции по отношение на Либия. Възможни са само консултации и проучване на въпроса за външно вмешателство в процеса на въоръжения метежа в Либия. Значи, членовете на Съвета за сигурност на ООН, участвали в изработката и приемането на резолюция 1973, попадат под националните наказателни кодекси по член «превишаване на длъжностните пълномощия за престъпни цели», а така също под углавното определение на Международния съд.

Второ: даже в тази незаконна резолюция се говори само за блокада на въздушното  пространство на Либия. Къде са тук наземните обекти на инфраструктурата, сухопътните войски, резиденцията на М. Кадафи, мирните граждани, други изключително граждански цели? Резолюцията не споменава и дума за военна поддръжка на така наречената опозиция. А какво заявяват и вършат натовци - вършат открито, на висше държавно ниво? Нима тези деяния - не са предмет за наказателно преследване?

Трето: с цел организиране на военни и миротворчески операции при ООН съществува Военно-щабен комитет, който, проучвайки обстановката в района на операциите, предлага състава на силите и средствата за действия и мандат за провеждане на операциите. Тогава защо САЩ и НАТО си присвоиха правото на тълкуване на резолюцията, както и на нейното изпълнение? Отново международно престъпление, подлежащо на наказателно преследване от страна на Международния съд и националното наказателно законодателство!

В действията на Съвета за сигурност на ООН и НАТО се вижда поредица от престъпления срещу международното право и човечеството, а самият Съвет за сигурност на ООН съвместно с НАТО попада в категорията «организирана международна престъпна групировка». Трябва да се организира нов Нюрнбергски процес, и в недалечното бъдеще това е напълно вероятно. Та нали и Хитлер и неговото обкръжение също действаха отначало само в нарушение на Версайския мирен договор, после - в нарушение на международноправните норми като цяло, а после - в руслото на престъпленията срещу човечеството. И за всеки убит човек, войник от правителствените войски, опозиционер или мирен жител, виновните трябва да носят наказателна отговорност. Същите американци организираха процеси срещу С. Милошевич и С. Хусейн и ги екзекутираха (втория открито, първия - тайно). Но вината им, първо, не беше доказана, и, второ, онова, което им се вменява като вина, е несравнимо с мащабите на престъпленията на САЩ и НАТО. А какво ако не вмешателство във вътрешните работи на държавата извърши сенаторът Маккейн? Пак наказателен член за подстрекателство към насилствени действия и съпротивление на властите. Как биха реагирали властите на САЩ, ако Кадафи бе изпратил в щата Уисконсин, където наскоро се проведоха многохилядни антиправителствени демонстрации, свой официален представител със задачата да призове към въоръжен бунт срещу Вашингтон?

Да се върнем към събитията в Либия. В какво обвиняват Муамар Каддафи? В това, че управлява Либия повече от 40 години и в това, че е използвал сила срещу  въоръжените метежници, в редовете на които - Ал-Кайда, има завербувани предатели и представители на западните спецслужби? Но нали най-демократичната страна в света  - Америка - вече повече от един век изцяло се управлява от една и съща групировка на представители на едрия капитал от мафиотско-семееен тип. За това може да се прочете при Удроу Уилсън и Джон Кенеди. Последния го убиха за това, че се опита да отнеме от Федералния Резерв монополното му право да печата долари и се обърна с послание към народа за подкрепа в установяването на минимален контрол върху дейността на банковото съобщество. Тези мафиоти грабят не само другите народи, но и своя собствен. И ако се следват принципите на западната демокрация, то би следвало да се ограничи с два петилетни, например, срока управлението на монарсите на Европа и Близкия Изток. Но във Великобритания такова предложение ще нарекат бълнуване на луд, в Йордания предложилия подобно нещо ще го пребият с камъни. А какво направи Кадафи за дългите години на своето управление? Той осигури на страната  независимост в политическата, икономическата, финансовата и другите сфери, застави да работят наличните ресурси в страната за всички граждани, за развитието на Либия.

Днес Либия, така да се каже, е най-процъфтяващата република в Северна Африка. В завещанието си от 5 април 2011 г., Муамар Кадафи казва защо Западът се опитва да го унищожи: «Те знаят, че нашата страна е независима и свободна, че тя не е в менгемето на колониализма, че моето виждане, моят път беше и остава ясен за моя народ и че ще се сражавам до последен дъха за нашата свобода, да ни помага Всемогъщия да останем верни и свободни». Но либерал-демократите не могат публично да обвинят либийския лидер, че е направил страната си най-образованата на африканския континент, с най-добрата и безплатна медицина, с безплатни жилища, с висока степен на социална защита, с парични доходи на гражданите, превишаващи доходите на средния европеец? Говорейки за вътрешните си опоненти, Кадафи разяснява: «Общувайки с американци и други наши гости, те казваха, че се нуждаят от  «свобода» и «демокрация», абсолютно не разбирайки, че това е закон на джунглата, където всичко получава най-големият и най-силният… Те не разбираха, че в Америка няма безплатна медицина, нито безплатни болници, нито безплатно образование, нито безплатно жилище». И по-нататък Кадафи казва: «Помагах на моите братя и сестри от Африка, правех за страните от Африканския съюз всичко, което беше по силите ми, за да помогна на хората да разберат идеята на истинската демокрация, където, както в нашата страна, управляват народни комитети». Ще добавим към либийската демокрация и такъв орган като Съвета (конфедерацията) на племенните вождове, на който се обсъждат и приемат най-важните решения за страната. Именно всенародното обсъждане доведе до решението да се реализира най-грандиозният на африканския континент проект по обезпечението на Либийската Джамахирия с вода от подземните езера. И независимо от пустинния характер на либийската територия и горещия африкански климат, в страната няма дефицит на питейна вода. А съвременните пътища, пристанища, терминали, летища? Но в САЩ решиха, че всичко това е недемократично. Демокрацията по американски - това е всеобщо подчинение на народа на властта на големия капитал, това е фарисейският модел на управление на хората и процесите, когато свръхбогатото задкулисие зад гърба на народа приема всички най-важни вътрешни и външнополитически решения, а президентите и парламентите само имитират дейност. Двете поредно «управляващи» Америка политически партии са дете на едно и също обединение на финансови магнати. И каквото и да е обещавал Обама на избирателите (например, да приключи с военните действия зад граница), президентът на САЩ не може да постъпи срещу решението на задкулисието. А то, задкулисието, е насочено само към печалбата и властта. Девизът „Каквото е добро за «Дженеръл мотърс», е добро и за Америка” отдавна е отстъпил място на  лозунга „Каквото е добро за «Голдмън Сакс», то трябва да се изповядва от Америка и цялото останало  човечество”.

С какво Кадафи разсърди американския и европейски олигархат - всички тези ротшилдовци, рокфелеровци, баруховци и останалите? Най-напред, със своята независимост и с тази на Либия. В еднополярния свят на господството на парите такова нещо не би трябвало да има, иначе това вече не е еднополярност. Второ - с реализацията и развитието на идеята за социална държава. Даже в наименованието на либийската държава присъства социализмът - Либийска Социалистическа Джамахирия. А това е опасно за световната олигархия два пъти повече: бушуващата Северна Африка, Близкият Изток, целият ислямски свят сега са в търсене на модел на бъдещо развитие, и Либия като процъфтяваща ислямска държава може да стане привлекателен модел, а значи - всички разходи и усилия по дискредитирането и унищожаването на социализма няма да имат резултат. Трето, либийският лидер в последните години активно работеше в Африканския съюз и сред страните на ОПЕК, убеждавайки ги да продават «черното злато» за златен динар, т.е. да обменят злато на злато. Всичко това и доведе до решението за «демократизацията» на Либия. А стандартите за арабска демокрация под похлупак се виждат в демократизирания Ирак. Унищожавайки Либия, световното задкулисие сериозно ще се заеме със Сирия, Иран, развалянето на Ирак, Пакистан, създаването на Кюрдистан, «демократизацията» на Йемен, държавите в Задкавказието, Централна Азия. И това още не е всичко…

http://www.fondsk.ru/  25.04.2011