Сергей Михалков

превод: Александър Миланов

Две брадви тръгват да секат дърва.
(Тях, брадвите, ги бива за това.)
Едната в борова гора попадна. Тя
на воля там се развъртя.
За кратко време сметката видя
на дъбове столетни, на брезички бели,
на борове с корони зашумели
и на елички с чудна красота -
като че ли вилнееше смъртта.
Спря другата в съседната гора,
но безразборно тя не заигра -
онези от дърветата подбра,
които пречеха на своите събратя,
отнемайки им въздуха и светлината,
или пък бяха корените им загнили -
отсичаше ги до самите жили,
за да не пречат на гората здрава.
И преобрази се благодарната гора тогава,
по-млада стана, със по-гъст клонак,
прибра в клонака не един орляк,
със нови сили взе да наедрява
и тези сили брадва й ги даде пак…