Сергей Владимирович Михалков (1913, Москва - 27.08. 2009, пак там) е руски съветски поет, драматург, баснописец и сценарист. Син на В. А. Михалков - един от първите организатори на съветското индустриално птицевъдство. Печата стихове от 1928 г. Завършва Литературния институт (1935-1937). Автор на знаменития „Чичо Стьопа” (1935). Дебютира с книгата „Стихове” (1936). Работи като военен кореспондент на фронта във в. „За слава на Родината” и в. „Сталинградски сокол”. Заедно с Г.А. Ел-Регистан създава текста на химна на Съветския Съюз, приет през 1943 г., както и на новата редакция на химна (без името на Сталин), приет през 1977 г. В наши дни написва текста на химна на Русия (приет през 2000 г.). В следвоенните години издава книгите „Приказка за деца”, „В музея на В. И. Ленин”, „Служа на Съветския Съюз”, „Смяна” и др. Автор на много пиеси, сред които „Специална задача” (1945), „Червената връзка” (1946), „Искам да се върна у дома” (1949), „Зайко-всезнайко” (1951), „Сомбреро” (1957), както и пиеси за възрастни: „Иля Головин”, „Ловец” (1957), „Аз съм паметник на себе си” (1959); „Раци и крокодил” (1960) и комедии: „”Кръглата маса с остри ъгли” (1970, в съавторство с А. Нечаев), „Плесницата” (1975) и др. В следвоенния период работи предимно в областта на баснята, написва над 200 басни. Произведенията му са събрани в Съчинения в 6 тома (1981-1983). Автор на сценариите на филмите: “Фронтови приятелки” (1941), “Шофьор по неволя” (1958), “Новите похождения на котарака в чизми” (1958), “Три плюс две” (1963), “Голямото космично пътешествие” (1974) и др.; автор на сценарии на мултипликационните филми: “Чичо Стьопа - милиционер” (1964), „Пътуваше трамвай номер десет” (1974), „Зайко-всезнайко” (1976), “Как старецът продаваше крава” (1980) и др. Организатор и главен редактор на популярното през 60-80-те г. сатиричното списание “Фитил”. Литературно-критически произведения: „Благодаря ви, хора!” (1969, съвместно с К. Симонов), „Моята професия” (1974), „Литературата - на народа” (1974, съвместно с Юрий Бондарев) и др. Носител на многобройни държавни награди (1941, 1942, 1950), Ленинска награда (1970), Държавна награда на СССР (1978). Академик на АПН на ССР (1971), заслужил деятел на изкуствата на РСФСР (1967), герой на социалистическия труд (1973), председател на ръководството на СП на РСФСР (от 1970). Баща на режисьорите Андрей Михалков-Кончаловски и Никита Михалков. Книгите му са издавани многократно на български по времето на социализма. Превеждан от Александър Миланов, Асен Босев, Банчо Банов, Михаил Пенов, Ана Вълнарова, Анатолий Чирков, Дора Габе, Татяна Горчивкина, Манол Наков, Лъчезар Станчев, Тодор Янчев, Иван Милчев, Кр. Станишев, Кузман Савов и др. Носител на голямата награда „Хитър Петър” (1979, Габрово).

Публикации:

Поезия:

ДВЕ БРАДВИ/ превод: Александър Миланов/ брой 29 май 2011

ЛИСТ ХАРТИЯ/ превод: Асен Босев/ брой 97 юли 2017

ЗА МОМИЧЕНЦЕТО, КОЕТО НЕ ИСКАШЕ ДА ЯДЕ/ превод: Атанас Звездинов/ брой 119 юли 2019