ДЪБЪТ
превод: Красимир Георгиев
ДЪБЪТ
Край Непрядва в пясъка над пътя
дъб стои висок, могъщ и смутен,
богатир, пазител на леса,
сякаш,
ако рухне,
ще се срутят
с него на земята
небеса.
Колко бури над дъба вилняха,
без да го сломят. Легенди бяха:
векове дъбът да е живял,
щом садил е
жълъда
руснакът,
сила богатирска
му е дал.
——————————
* Непрядва - река в Русия на територията на Тулска област.
——————————
КУКУВИЦА НАД ОГЪН ГОРАТА ГЛАСИ
Кукувица над огън гората гласи,
от дъжда ли задави се огънят, спря.
Цепеници и пепел росата роси
и на залез крила вечерта разпростря.
И на залез крила вечерта разпростря
по вълшебната шир и безкрай небеса,
но се вижда, не дъжд и съвсем не роса,
от сълзи кукувичи там огънят спря.
ДУБ
У Непрядвы над песчаной кручей
Дуб стоит высокий и могучий,
Словно богатырь, храня леса.
Кажется,
Свали его -
И рухнут
Вместе с ним на землю
Небеса.
Сколько бурь прошло над дубом старым,
Не сумев свалить его. Недаром
Сказ гласил: чтоб дуб столетья жил,
Русский пахарь
В желудь
При посадке
Силу богатырскую
Вложил.
——————————
НАД КОСТРОМ КУКОВАЛА КУКУШКА В ЛЕСУ…
Над костром куковала кукушка в лесу,
Но давно от дождя захлебнулся костер.
И, с поленьев в золу отряхая росу,
Вечер крылья заката над ним распростер.
Вечер крылья заката над ним распростер
Во всю ширь колдовскую, во все небеса,
Только, видно, не дождь и совсем не роса,
А кукушкины слезы залили костер.
