Едуард Асадов

превод: Георги Ангелов

Роден съм на 7 септември 1923 година в Туркмения. По националност съм арменец. Родителите ми бяха учители. Баща ми през гражданската е воювал с дашнаците в Кавказ. Бил е политически ръководител на рота. В първите ми детски впечатления завинаги са влезли тесните прашни улички на средноазиатското градче, пъстрите шумни пазари и ятата от гълъби над плоските, нажежени до бяло, покриви. И много златисто-оранжево: слънцето, пясъците, плодовете.
След смъртта на баща ми през 1929 година семейството ни се премести в Свердловск. Тук живееше моят втори дядо, също арменец, лекар по професия, Иван Калустовнч Курдов. Този дядо беше донякъде „историческа” личност. Като млад бил две години секретар на Чернишевски в Астрахан след като Николай Гаврилович се върнал от заточението. Това познанство оказало решаващо влияние във формирането на духовния свят на юношата. И през целия си живот моят дядо запази гореща, почти възторжена любов към Чернишевски.
В Свердловск и двамата с майка ми „тръгнахме в първи клас”. Тя - като учителка, а аз като ученик. Тук, в Урал, мина цялото ми детство. Тук станах пионер, тук на 8 г. написах първото си стихотворение, тичах в Двореца на пионерите на репетиции на драмсъстава; тук бях приет в комсомола. Урал е страната на моето детство! Много пъти с момчетата съм бил в уралските заводи и никога няма да забравя красотата на труда, добрите усмивки и удивителната сърдечност на трудовия човек.
Когато бях на петнадесет години, се преместихме в Москва. След спокойния и деловит Свердловск Москва ми изглеждаше шумна, ярка и забързана. Потънах в стихове, спорове, кръжоци. Колебаех се къде да подам заявление: в Литературния или Театралния институт? Но събитията промениха всичките ми планове. И животът продиктува съвсем друго заявление. Абитуриентският бал в нашето, 38 московско училище беше на 14 юни 1941 г., а след седмица започна войната! В страната проехтя призив: „Комсомолците - на фронта!” И аз отидох със заявление в райкома на комсомола, молейки да ме изпратят на фронта като доброволец. В райкома отидох вечерта, а на сутринта вече бях във военния ешалон.
Воювах цялата война в подразделения на гвардейски миномети („катюши”). Това беше забележително и много страшно оръжие. Отначало воювах край Ленинград. Бях мерач на оръдие. После офицер, командвах батарея на Северо-Кавказкия и 4-ти Украински фронт. Воювах нелошо, мечтаех за победата, а в прекъсванията между боевете пишех стихове. В битката за освобождението на Севастопол в нощта на 3 срещу 4 май 1944 г. бях тежко ранен. После - болницата. Стихове между операцията…
През 1946 г. постъпил в Литературния институт „Горки”. Първите ми литературни учители бяха Чуковски, Сурков, Светлов, Антоколски. Завърших института през 1951 г. Това беше “плодородна” година за мен: излезе първата ми книга със стихове „Светли пътища”, бях приет за член на партията и в Съюза на писателите.
Досега съм публикувал единадесет поетични сборника. Темите за стиховете си вземам от живота. Много пътувам из страната. Посещавам заводи, фабрики, институти. Без хората не мога да живея. И считам за своя висша задача служенето на хората, т. е . на онези, за които живея, дишам и работя.

Из „Доброта”. М., 1972