Йосиф Бродски

превод: Иван Есенски

* * *
                                       На F. W.

На Прачечния мост, където с теб
подобно на стрелките в циферблата
в дванайсет се прегръщахме, преди
да се простим и не за дни, навеки,
та тук на Прачечния мост сега,
без плувката дори да забелязва,
един рибар се пули нарцистично
в плисираното свое отражение.
Ту млад, ту стар реката го оглежда,
ту юношеските черти му връща,
ту бръчки по челото му пробягват.
Той мястото ни е заел. И с право.
Отскоро всичко, дето е самотно,
символизира вече друго време
и то пространството си търси.
Нека
се вглежда във водите ни спокойно
и нека сам си се любува. Нему
принадлежи реката - като къща,
в която огледалото са внесли,
но не живее никой.

* * *
                                    На М. Б.

Прегърнал тия нежни рамена,
видях зад тях подредбата позната,
стената, цяла в бяла светлина
и масичката, със стената слята.
Бе лампата под ниския таван
за мебелите вехти твърде ярка;
с протрита кожа древният диван -
кафяв преди, лъщеше с жълти шарки.
Покривка проста, восъчен паркет,
пейзажче прашно, печка окадена;
и само посивелият бюфет
изглеждаше ми вещ одушевена.
Но пеперудка трепна в полет вял
и подир нея взорът ми се спусна.
И ако призрак тука е живял,
той е напуснал тоя дом. Напуснал.