БИТКАТА ЗА ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА
превод: Георги Ангелов
Книгата на младия историк Ярослав Бутаков „Войната спечелил Сталин” не претендира за открития в областта на изследването на дейността на Сталин, тя се опира на общоизвестни факти. Анализирайки и съпоставяйки обстоятелствата, преди и по време на войната, авторът доказва мисълта, формулирана в заглавието на книгата: войната печели Сталин.
Книгата убеждава: «Непрестанните нападки срещу Сталин са част от идеологическата агресия срещу Русия. Защото онова, на което все още се гради статутът на Русия като велика държава - мястото й на постоянен член на Съвета за Безопасност в ООН с правото на вето и притежание на ядрено оръжие - е заслуга и наследство на Сталин. Изхвърляйки Сталин на бунището на Историята, сами ще се откажем завинаги от величието на Русия».
Разбира се, не авторът, не ние, преобладаващото мнозинство от гражданите на Русия, наричащи Сталин велика фигура в родната и световна история, нападаме вожда. И авторът ни дава допълнителни аргументи в отстояването на името на главнокомандващия победата.
«За съжаление, мнозина, пишещи за Великата Отечествена война и за ролята на Сталин в нея, и до ден днешен не си правят труда да търсят убедителни доказателства, а сляпо следват авторитети или пък в преследването на псевдонаучна сензация, виртуозно разбъркват и фалшифицират фактите. Създала се е невъзможна в критическото общество конюнктура. Там, където се изисква внимателно безстрастно изучаване на обстоятелствата, първата работа е да изнамерят главния субективен източник на всичко негативно. Това е Сталин».
Избирайки за епиграф на главата «В лабиринта от сблъскващи се митове» думите на Гьобелс «Лъжа, повторена хиляда пъти, става истина», авторът посочва противоречащите си митове за неподготвеността за война и за намерението на Сталин първи да нанесе удар, който Хитлер изпреварил с нападението на СССР. Тази лъжа авторът на книгата опровергава с убедителни документи и свидетелства.
В книгата се говори за мерките, които в навечерието на войната предприел Сталин, за да разбие с дипломатични средства възможните алианси във войната срещу СССР. И успял категорично в това. Съвременните хулители, умниците, смело размахващи юмруци десетилетия след края на боя, умишлено пренебрегват факта, че първата в света социалистическа държава била обкръжена от недоброжелатели. И в какво ли тези недоброжелатели не упреквали «комунистическия режим»! А в такава ситуация да се поддадем на провокация, да нанесем удар първи за нас би означавало навеки веков да получим етикета агресор, да настроим срещу себе си целия свят. А Хитлер щеше да изглежда като невинна жертва, принудена да отвърне на вероломния удар. «И така, още преди започването на военните действия Сталин спечелил, по определението на древнокитайския стратег Сун Цзъ, «двете най-добри войни». Той разбил надеждите на Хитлер за неутралитет на САЩ и Англия в предстоящата война, и фактически разединил насочения срещу СССР съюз на Германия и Япония».
Една от главите се нарича «Има ли Сталин стратегически грешки?». Историкът анализира онези военни операции, по повод на които главнокомандващият, победил във великата война, отстоял независимостта на родината и правото й на самостоятелна независима политика и живот, е обвиняван и упрекван от изобличените, които предадоха изцяло великата държава, и които се подмазваха дори на политически джуджета.
Авторът направо пише, че «по онова време ръководството на СССР е ръководено не от идеологическите химери, както в позорните горбачови времена, а от държавните интереси». Именно ръководейки се от държавните интереси, води политиката и в мирно, и в военно време, Сталин.
В книгата са използвани както трудовете на руски автори, така и свидетелства на наши противници, съюзници. За разлика от Фукуяма, според който е дошъл краят на историята, авторът е уверен в обратното. И нападките срещу Сталин са не просто желание да си разчистят сметките с покойника, те са прицелени в бъдещето удари по страната ни.
Книгата завършва с главата «Битката за историята продължава». «След 1945 г., когато станало ясно, че в открита война Русия може да победи всички и всекиго, настъпило времето на «студената» война… И Русия в тази война претърпя поражение. Очевидно, не пълно и не окончателно». Но за да бъде победата наша, е необходимо да се сражаваме за историята си и за изтъкнатия деятел Йосиф Висарионович Сталин. От отбрана да преминем в настъпление. Книги, подобни на тази, са оръжие във войната за нашата история.
сп. „Молоко”, 07.02.2011
Ярослав Бутаков. «Войну выиграл Сталин». Крымский мост-9д, Форум, Москва. 2010
