Тодор Велчев-Тато, български писател, е роден на 15.08. 1935 г. в град Перник . Завършва Нахимовско и Морско училище във Варна (1954), следва 7 семестъра медицина. Упражнявал е повече от 20 професии, сред които моряк, бетонджия, миньор, арматурист, треньор, спасител, управител на почивна станция, директор на филмова продукция, помощник капитан на траулер, редактор в Телевизионния театър, шприцьор, готвач и др. Написал е повече от 350 разказа. Приживе издава 12 книги - „Фантазия за белите шапки”, „Формула 1″, „Щъркели в пламъците”, „Сините папагали”, „Опашката на белия кит”, „Стрелецо, прицел си”, „Лов на гърмящи змии”, „Пияният октопод”, „Къща от светлина”, „Море без капитани”, „Окото на циклона”, „Звездният разбойник” (2006). Носител на Голямата литературна награда “Варна”, на литературната награда „Николай Хайтов” (2005) и др. Един от първите каскадьори в България (1957) и основател на културизма в нашата страна. Член на Съюза на българските писатели. По политически убеждения - комунист, макар че никога не е членувал нито в БКП, нито в БСП. Самоубива се на 19. 09. 2010 г. Последните му думи, записани в малко тефтерче са: „Не искам да съм просяк”, „Щастието е състояние на духа”, „Обичам ви”. Посмъртно излиза книгата му „Последният скок” (2011).

Публикации:

Поезия:

НАШЕСТВИЕТО НА ЦАЦИТЕ/ брой 65 септември 2014

Проза:

ФАНТАЗИЯ ЗА БЕЛИТЕ ШАПКИ/ брой 52 юни 2013

ЩЪРКЕЛИ В ПЛАМЪЦИТЕ/ брой 71 март 2015

За Тодор Велчев - Тато:

ЗАСЛУЖЕНА ОЦЕНКА/ автор: Чавдар Добрев/ брой 27 март 2011

НИШКА/ ОБЪРНАТ ВРЪХ/ автор: Велин Георгиев/ брой 48 февруари 2013