Тодор Велчев-Тато

               На Валери Петров

Маестро, поете,
син на Шекспир
и внук на Омир.
Ти, малки ките,
как живееш
сред толкова голeми
цаци?
Не се прощавай с
морето на неговия бряг.
В океана жизнен проплава
милиони мили.
И всичко беше за отсрещните
светлини.
В океана цаците едрееха
и лапаха всичко наред -
пари, власт, любов.
Малки ките, твоят фар
светеше и не посегна на цаците,
дори когато надминаха размера
на сините китове.
Защо маестро, поете,
син на Шекспир
и внук на Омир?
Ти ми отвърна:
- И цаците са хора.
- Но те ще излапат китовете!
- Никога - отвърна ти. -
Докато китовете дишат
и ръсят светлината на звездите,
животът е непобедим.