НИШКА
НИШКА
Говори ми.
Твоят глас,
достигнал до мен,
аз ще хвана за крайчеца тънък.
Негово възелче ще стана.
Дърпай тънката нишка на гласа си,
умалявай я.
Ще вървя подир крайчеца.
Съвсем тихо ми говори,
шепнешком дори.
Нишката няма да изпусна,
докато не стигна
устните ти.
ЕХО
Къде си, викам.
Няма ехо.
Дори гората онемя.
И виделото потъмня
с една единствена утеха,
че твоята дъждовна дреха
ще ме загърне в своя мрак.
И аз - един немил-недраг -
ще се превърна сам на ехо.
ДЕЛЕНИЕ
Бяхме с теб
в една стая
с едно легло
с една възглавница
После
стаите
станаха
две
За да влезем по-късно
в два дома
Подир време
в два града
И живеем в два свята
всеки
с мисъл
за Оня
НЕБЕСНО ГНЕЗДО
Паничище,
паница си
с цветя и дървеса.
Едно гнездо на птица
в самите небеса.
Ти не едно посичане
познало си до днес,
щом като мойте кичури
редее твоят лес.
При тебе идва всеки
за здраве и покой.
Спасяваш ти човека,
а те убива той.
РАБОТЕН ВОЛ
Дървено корито.
Значи водопой.
Чакам упорито,
за да видя кой
все пак ще дотича
в този тъмен дол.
Тромаво добиче -
сив, работен вол,
който тежки трупи
тегли, а сега
гледа се от упор:
Две очи, рога,
белег на челото
и набръчкан врат.
Няма го жеглото.
Пий спокойно, брат.
ОБЪРНАТ ВРЪХ
На Тодор Велчев
Протегнал е като ръка за помощ
потъналият кораб свойта мачта.
Ала край нея бягащите зайчета
за кораба изобщо не си спомнят.
Ръката бавно чезне… чезне… скри се…
Обърнат връх е на морето дъното…
Ще стане хижа корабът потънал.
А екипажът му - ловци на бисери.
КЪСНО
Няма
по-голяма
дума
от мама.
СВЛАЧИЩЕ
Моя майко Българийо,
плачеща
за изтеклото кръвно имане
към Америки и към
Германии,
днес си цялата свлачище.
ПЕСНИ
Птиците…
Ах, птиците…
Със звуци небесата са подпрели.
И всяка птица своя песен има.
Единствено
орлите
са безпесенни.
Навярно всичко щеше да немее,
ако орлите можеха да пеят.
Най-много песни е изпял човекът.
ПИСМО
Днес си изпратих писмо.
Бърза поща.
Утре
ще го получа.
Дано науча
жив ли съм
още.
