Марина Кабанова

превод: Филип Филипов

ТРЪСТИКА

Прости, тръстике, моля те, прости.
Притеглих те към себе си - простена.
Навярно беше много уморена.
Внезапно с пукот се пречупи ти.

Цари над езерото тишината.
От снежни преспи ярко слънце блика.
Понякога едва шумят тръстики,
но няма да шуми от тях една.

Така и аз - наивна, без печал -
ще се превия и ще се прекърша.
И някой искрени сълзи ще бърше,
ще мисли, че не ми е зло желал.

* * *

На коприната грееха рози
и зовяха кого, откъде?
Тоалетът ти беше за този,
който днес, все едно, не дойде.

Заблудил се е сред маргаритки,
сред синчец е желал да снове.
Не разбира навярно от китки,
за любов не твори стихове.

Още дълго ще чакаш в забрава.
Още дълго ще чакаш, нали?
Вече блузата те наранява,
а са розите уж без бодли.

Нека дойде без рози, без люляк,
но с усмихнати, ведри очи.
Нека твоята горест потули,
нека раните да заличи.