СЪН
превод: Мюмюн Тахир
СЪН
Един камък августовското слънце
разтваря,
един камък в нощния студ се разпуква,
мрак през ключалката се излива
и се разпада една маса, и още някаква маса;
плете пуловера току-що разплетен
една жена,
брои до четирийсет, после се забравя
и се поти отначало;
потта гризе жилетката в гардероба;
усещаш как бавно ръждясва езика ти, как
на люспи - на люспи се свлича горката ти кожа,
молиш: дано някой се сети да завърти
колелцето,
газ да долее и да почисти фитила -
лампата да разпали, да видиш най-сетне
кой така остро от огледалото в теб се
вторачва.
Но се отваря широко вратата на двора -
дето бе паднал, сега се е скупчила пепел.
Ако си тръгнеш, прегърнал случайния вятър,
как ли ще бъдеш - и колко - щастлив,
като знаеш,
че е излязла от кухнята вече жената:
носи лопата в едната ръка и метлата
размахва.
