Иван Маринов

ЮРИЙ БОНДАРЕВ В ПРЕВОД НА ИВАН НИКОЛОВ

Юрий Бондарев е вече класик на руската военна проза. Неговите възхитени читатели помнят жестоката истина за войната, баталните сцени, и най-вече сложните преживявания на героите му. Ненапразно преводачът се е спрял на сборника с разкази “Мигове”, защото в него всяка творба е с развълнуван сърдечен ритъм, всеки ред общува с читателя. Умението на Иван Николов да превежда перфектно, с всички емоционални оттенъци прозата на Бондарев е безспорно. За доказателство ще си послужа с няколко сравнителни примера за сложно душевно изживяване.
На руски: “И вдруг странное ощущение остановленного колеса времени ежедневно и еженощно крутящегося как бы вне сознания, выхватило его и понесло в скользкую бездну бесконечности, где не было ни дня, ни ночи, ни темноты, ни света, где не за что было зацепиться памятью, и он почувствовал себя бестелесной тенью, отражением прозрачного предмета, без измерения и формы, без прошлого и настоящего, без биографий, страсти, желаний, страха, без отсчета лет собственного бытия.” (”Миг” - 24 стр.)
Превод на български:
“И изведнъж странното усещане, че е спряло колелото на времето, което денонощно се върти сякаш извън него, го обзе и го понесе в хлъзгавата бездна на безкрайността, където няма ни ден, ни нощ, ни мрак, ни светлина, където паметта няма за какво да се улови, и той се почувства като безплътна сянка, като отражение на прозрачен предмет, без размери и форма, без минало и настояще, без биография, страсти, желания, страх, без ясна сметка за годините на собственото му битие.”
Типични в стилистиката на Бондарев са дългите изречения. Макар и в рамките на едно сложно съставно изречение понякога авторът може да разположи 145 думи. Ето и самото изречение на руски език в разказа “Женственность”: “Когда в блиндаже вместе с морозным паром весело ввалились, затопали валенками двое рослых разведчиков, с накаленно-багровыми лицами, с густо заиндевелыми бровями, обдав студеным холодом маскхалатов, когда ввели трех немцев-языков в зимних каскетках с меховыми наушниками, в седых от инея длинных шинелях, когда сонный блиндаж шумно заполнили топотом ног, шуршанием мерзлой одежды, дыханием людей, наших и пленных, одинаково прозябших в пространстве декабрьских полей, я вдруг увидел, как она, радистка Верочка, медленно, будто в оцепеняющем ужасе, встала возле своей рации, опираясь рукой на снарядный ящик, увидел, как один из пленных, высокий, красивый, оскалив в заискивающей улыбке молодые чистые зубы, поднял и опустил плечи, вроде бы желая погреться в тепле, и тогда Верочка странно дрогнула лицом, светлые волосы от резкого движения головы мотнулись над сдвинутыми бровями, и, бледнея, кусая губы, она шагнула к пленным, как в обморочной земедленности расстегивая на боку маленькую кобуру трофейного “вальтера”.
В превода на Иван Николов това изречение съдържа 144 думи - каква точност при използването на речниковото богатство!
“Когато в блиндажа заедно със студения въздух весело се вмъкнаха и затропаха с ботуши двамата едри разузнавачи, с горещи, червендалести лица, с гъсто заскрежени вежди, като внесоха резлив студ с маскировъчните си халати, когато въведоха тримата немци-езици в зимни каскетчета с кожени наушници, в сиви от скрежа дълги шинели, когато сънният блиндаж шумно се изпълни от тропот на крака, скриптене на замръзнали дрехи, дишане на хора, наши и пленници, еднакво премръзнали в простора на декемврийските поля, изведнъж видях как тя, радистката Верочка, бавно, като вцепенена от ужас, се изправи до своята радиостанция, видях как един от пленниците, висок, красив, разкрил в угодническа усмивка младите си чисти зъби, вдигна и отпусна рамене, понагуши се, като че искаше да се сгрее от топлината, и тогава Верочка странно помръдна лице, от рязкото движение на главата светлите коси се спуснаха над присвитите й вежди и побледняла, прехапала устни, тя направи крачка към пленниците, като припадъчно бавно разкопчаваше на хълбока си мъничкия кобур на своя трофеен “Валтер”.
Предлагам за размисъл някои думи, съчетания и фрази, как звучат в оригинала и в превода:
с морозным паром - със студения въздух
обдав студеным холодом - внесоха резлив студ
шуршание - скриптене
опираясь рукой - се изправи до
заискивающий - угоднически
поежилсь - понагуши се
мотнулись - се спуснаха
И специалистите, и изучавалите руски език веднага ще забележат близостта на думите най-вече откъм съдържателната страна, откъм граматическата обосновка.
Разглеждайки по-голямата част от преведените книги от Иван Николов, стигнах до извода, че той, по пътя на самообразованието, е постигнал безспорно съвършенство в тънкостите на лексикалните пластове. Затова така точно той подбира еквивалентите, размества граматическите категории, но успява в крайна сметка да се добере до най-точния превод на съдържанието. Вероятно при тези усилия той е получавал и неизмеримо удоволствие, че с богатството на родния речников запас е навлизал все по-дълбоко и дълбоко в езиковата съкровищница на руския език. От тези усилия, от факта, че тези произведения са в ръцете на читателите, печелят преди всичко те, читателите. Печели и родното преводаческо изкуство, което достигна неоспорими успехи.
В мен остава тревожното чувство, че съм се докоснал само до една микроскопична част от гигантския преводачески труд на Иван Николов. Простата аритметика на числата говори за това: Иван е успял да преведе 23 книги и сборници, а аз се опитах да хвърля някаква светлина върху този труд само в седем от тях. А останалата част? Нека други продължат започнатото от мен, защото извършеното от преводача няма измерения, то е с дълбоки пластове и само добросъвестният изследовател може да ги разкрие.
Когато преглеждах преведените книги, видях и предговорите към тях. Малко е да се каже “видях”, прочетох ги с удоволствие и естетическа наслада, защото в тези предговори мисли споделя не само преводачът, а и поетът, литераторът, познавачът. Вгледах се по-внимателно в седем предговора, които ми прозвучаха като седем лирични прелюдии. До такава степен преводачът е възприел автора и произведението, че те са дълбоко в него, заедно с него. Емоционалното върви с рационалното, фактите вървят ръка под ръка с размислите и от целия прочит на всеки отделен предговор в теб се натрупва разнолико богатство. Вижте само какви заглавия носят някои от предговорите: “Скръбна нежност на руска душа” (”Спомени за Сергей Есенин”), “Син на хармонията” (”Александър Блок - Душата на писателя”), “Силата на изповедното слово” (”Сергей Есенин - Стихотворения и поеми”), “Евтушенко - събеседникът”, “Трагичен тенор на епохата” (”Спомени за Блок”). Силата на внушението не е само в звънките заглавия на предговорите. Казаното в предговорите, емоционалните настроения, авторите като възприятие от преводача - всичко е с различни съцветия, сякаш виждаш изкусно направена мозайка. Иван Николов умее да съчетава хармонично логиката на изследователя с напевността на своята лирична душа, прави така, че написаното от него естествено се изгражда като студия или звънлива песен. Ето един пример в подкрепа на казаното: “Сергей Есенин започна своя път от рязанското село Константиново, вживял и обикнал безкрайните слънчеви простори на Ока, шепота на брезовите листа, песента на вятъра в сламените стрехи, вършитби и сенокоси. Понесъл не само лиричните гласове на руската природа, но и една дълбоко вродена селска естетика, той мина през литературните салони и сборища на Москва и Петербург, с трезва и леко скептична усмивка обходи Европа и Америка, под снежните върхове на Кавказ преживя своята истинска “болдинска есен” и, сключил кръга на краткия си трийсетгодишен живот, вече върху раменете на своите най-близки приятели, обиколи три пъти паметника на Пушкин, сякаш още веднъж да ни напомни името на първоучителя за всички големи руски поети” (”Спомени за Сергей Есенин”). Пак намирам изповедни думи за този любим на целия свят поет в предговора към “Сергей Есенин. Стихотворения и поеми”: “Върху много от кориците на Есениновите книги се откроява силуетът на обикнатата от поета руска брезичка. Този красноречив символ подсказва един от най-чистите извори, които подхранват вдъхновението на Есенин; руската земя с нейните изгреви и залези, широки пролетни разливи и трепетни брезови горички, звън на шейни и преспи сняг, които смесват земни и небесни звезди.”
Лирично започва и преговорът към книгата от Блок “Син на хармонията”: “Мнозина очевидци и съвременници, общували отблизо с Александър Блок, описват външния му вид с почти едни и същи думи: висок, обветрен, с благородно изсечен ренесансов профил, вглъбен в някаква своя дълга мисъл, строг и немногословен - повече образ на скандинавски моряк, отколкото градски човек и кабинетен литератор. В неговите изразителни черти, в сдържания му вътрешен жест и аристократична осанка има нещо от каменноодухотворения пейзаж, от мъгливите простори и соления вятър на Петербург. И черният среднощен вятър, и белите зимни вихрушки, и суровият пейзаж на Балтика правят неочаквано звънък и отзивчив оня емоционално сгъстен въздух, без който е немислима лиричната стихия на Блок”. Само преводач с чувствителни сетива може да обрисува делничното в раздвижени поетични образи. Еднакво нежен и убедителен е Иван Николов и в другите предговори: “Верен на своя мащабно-исторически подход, още в първите страници на романа авторът обхваща с поглед страни и континенти, пестеливо и точно рисува картината на военна Европа, настръхнала зад окопи и телени заграждения” (от предговора към “Русия в кръв умита” - Артьом Весьоли). Точен и убедителен е и когато пише за Валери Брюсов: “Сам извървял един дълъг и противоречив път от мъглата на символистичните си заблуди до ясния и хармоничен Пушкинов възглед за обществената роля на изкуството, Брюсов остави в руската литература не само собственото си поетично творчество, не само умната си, интересна и полемична критика и есеистика, но така също и своя голям пример на творец и гражданин. Думи от сърце преводачът изрича и в предговора към книгата на Юрий Бондарев “Мигове”: “Такива книги не се пишат лесно - те се изстрадват, перото на писателя следва кардиограмата на собственото му сърцебиене. С отломъци от всечовешкото трагично битие той споява мозайката на собствения си емоционален и душевен опит.”
Завършвайки откъслечните си наблюдения над преводаческото изкуство на Иван Николов, оставам силно раздвоен: От една страна успях да повдигна крайчеца на завесата и да онемея от възхита пред гигантския труд на моя съселянин и дългогодишен приятел, а от друга, се самообвинявам, че толкова малко е написано за това умение, за тази безспорна дарба на Иван Николов. Остава ми утехата, че преводите на поета-преводач се четат на един дъх и доставят истинска естетическа наслада.

ЮРИЙ БОНДАРЕВ. “Мигове”. Профиздат, С, 1981 г.