Юрий Бондарев

превод: Георги Ангелов

В руската фразеология съществува думата «подвиг». Във време, когато икономиката потъва в дълбока криза, заводите ръждясват, живите до неотдавна поля се покриват с магарешки бодил, културата ни заболява от пошлост, народът ни се пропива и гладува, във време, когато свръхпозволената «свобода» на порнографията развращава младежта, ние вече не чуваме в живота си думата «подвиг». Тя изчезна, тази дума, замени се с понятията «пари», «търговия», «бизнес», тя беше преднамерено забравена или се забравя заедно с много героични имена, защото пречат на американоподобната еснафска идея за лекомисленост и евтини удоволствия, превръщащи страната ни в панаирджийска въртележка с писъци и танци - и съществуването й изпада до клоунада.

А историята на нашата страна е непрекъснат подвиг от 1917 година досега, когато сатанинските сили започнаха да умъртвяват този велик стремеж на човешката душа. Замислете се за думата по-двиг - това е движение напред, включващо в себе си смисъла на живота, това е борба, любов към обществото, ненавист към предателството, към измяната, позоряща званието човек.

И сега, в Деня на Шолохов и в Деня на 60-годишнината от подвига на храбрите червенодонци, аз си спомням за безпримерните герои на нашата родина. Те отдадоха най-ценното - живота си «за свободата и независимостта на родината». Така говорехме през войната, така трябва да се каже и сега. И ние ще помним святите за Русия имена на Олег Кошевой, Сергей Тюленин, Ваня Земнухов, Уляна Громова, Любов Шевцова и всичките им сподвижници.

Незабравимият подвиг на червенодонци и безсмъртният Шолохов - има ли между тях връзка? Да се създаде гениална книга, такава, като «Тихият Дон», е проява на висш подвиг, постъпка на истинско мъжество, безгранична искреност, общочовешко добро.

Напълно е възможно в изкуството да съществуват също такива точни закони, както и в науката. Но нито законът за световното привличане, нито таблицата на Менделеев, нито теорията на Айнщайн не могат да ни дадат нито строителен, нито идеен материал за създаването на нетленен художествен шедьовър. Но бяха открити дверите на практическото познание. Пътя към духовната тайна в изкуството и руската литература минава не през формулата, а през природата и човешката натура, през чувствата, оживяващи мисълта под знака на високата истина. Фалшивите победни фанфари, гърмящи от време на време над главите на литературните лъжци и глумливите завистници, не са способни нито да заглушат, нито да заслонят гения, защото творчество, на което е дадена божествена сила - това е самата природа, бореща се за тържеството на живия дъх и изпълваща всичко съществуващо със смисъл: земята на човека е земя за човека. Литературата повтаря и продължава живота, като в същото време животът повтаря и продължава литературата.

Такъв е великият Шолохов. Шолохов - това са духовните непресъхващи извори, хранени и хранещи реките на народния живот, раждащи непреходни нравствени ценности. Тайнството на раждането на детето е природа. Познанието на истината също е тайнство на природата, която е по-висша и по-умна от науката, защото в нея, в природата, е началото на всички начала.

Бих нарекъл безсмъртния Шолохов ясновидец, както и несравнимия Лев Толстой.

Днес ние отбелязваме 10-годишнината на нашата Международна награда “Михаил Шолохов” и аз чистосърдечно искам да поздравя новите лауреати за 2003 г.: Сергей Владимирович Михалков, Абдижамил Нурпеисов, Юрий Василиевич Емелянов, Хелий Михайлович Коржов.

Реч, произнесена нa 20.05.2003 г. при връчването на поредната Международна Шолохова награда.