Юрий Кузнецов

превод: Диана Павлова

ПОСЛЕДНАТА НОЩ

Аз загинах, без да съм умирал,
видях какво сънуват враговете ми.
Обезумях, мечтата им прозирайки
в нощта пред свършека на вековете.
Вярно, позволи ми Бог да видя
как предават своите с коварство,
чуждите как силно ненавиждат
в нощта, когато любовта изгаря.
Животът мина, без да съм умирал,
славата е дим от прах и пепел.
Аз обезумях, дима съзирайки -
няма да го удържа във шепи.
Сънувах враговете на земята,
прозрях не само свойте врагове.
Видях ненавистта към свободата,
преди да свършат всички векове.
Чуждите как шепнеха аз чух,
не само своите да разговарят.
Чух Русия как мълчеше глухо
в нощта, когато любовта изгаря.
Ето, пламна къщата открая,
бягат плъховете паникьосани!
Аз загивам. От ръба отчаяно
викам: А Родината ми, Господи!
——————————

ПОСЛЕДНЯЯ НОЧЬ

Я погиб, хотя еще не умер,
Мне приснились сны моих врагов.
Я увидел их и обезумел
В ночь перед скончанием веков.
Верно, мне позволил Бог увидеть,
Как умеют предавать свои,
Как чужие могут ненавидеть
В ночь перед сожжением любви.
Жизнь прошла, но я еще не умер,
Слава - дым иль мара на пути.
Я увидел дым и обезумел:
Мне его не удержать в горсти.
Я увидел сны врагов природы,
А не только сны моих врагов.
Мне приснилась ненависть свободы
В ночь перед скончанием веков.
Я услышал, как шумят чужие,
А не только говорят свои.
Я услышал, как молчит Россия
В ночь перед сожжением любви.
Вон уже пылает хата с краю
Вон бегут все крысы бытия!
Я погиб, хотя за край хватаю:
Господи, а Родина моя!