Валерий Ганичев

превод: Георги Ангелов

Възхищение и удивление, понякога с частица недоверие, предизвикват великите му творения. Удивление - от неповторимия и ненадминат талант, появил се пред света от казашките дълбини на Русия. Възхищение - от пресъздадения всесъкрушаващ поток на историята и неговата власт, а понякога и обреченост на човешкия живот. Съдбата хвърля обикновения казак Григорий Мелехов на гребена на Тихия Дон и сред ураганите на променящия се свят. Така и ти се иска да му извикаш през годините: “Стъпи вляво! Иди надясно! Не натам греби, казако!”

А къде? С кого? И след време не всичко е ясно.

Не, не е толкова управляем, прост и приспособяващ се към неяснотите на живота казакът!

Да, той се опитва с бент да прегради пътя на хаоса, безредиците, вижда, че в света, защитаван от него, лъжата, лицемерието, преднамереността са много. Идвайки в новия свят, провъзгласен да създаде близките до сърцето и душата на народа равенство и братство, той открива нова измама, хитроумна пресметливост, идеи, които са извън вековечната народна истина.

Пътят на Григорий Мелехов е пътят на руския човек, пътят на неговата душа, стремяща се да намери висша справедливост и да й служи. Вярата, семейството, любовта са онова, което той отстоява в сърцето си срещу катастрофите на века.

Григорий и Аксиния! Колко въздушни, почти нематериални са Ромео и Жулиета, колко възвишена и одухотворена е Наташа Ростова, колко очарователни са Тургеневите жени! И тук като че ли би била несравнима грубоватата, изразителна, макар и истински лазурна любов между Григорий и Аксиния. А за световната литература те са също толкова възхитителен образец на висока, оплодотворяваща човека любов. Вечно ще летят Григорий и Аксиния в народната памет по коиловите степи на Тихия Дон.

Един от чуждестранните критици нарече реализма на Шолохов свиреп. Да, реализмът му на пръв поглед е жесток и праволинеен. Той не украсява събитията. Писателят вижда живота такъв, какъвто е, вижда човека в истинското му измерение. Логиката на онази борба, която носеше у нас името класова, беше жестока. Тя разделяше от различни страни на барикадата роднини, близки, разбиваше семейства, не щадеше чувствата между тях.

А Шолохов, отстранявайки вулгарната безпощадност на идеите на епохата, успя да покаже борбата между Доброто и Злото, в която, за съжаление, Доброто не винаги побеждава.

“Съдбата на човека” е знакова за цялото му творчество, когато войникът Андрей Соколов след ужаси, потресения и непоносими загуби намира осиротелия Ванюшка. Ние разбираме, че руснакът ще преодолее свирепостта на живота и ще го продължи, възкресявайки надеждата у всички.

При последното си идване във Вьошенская при живия класик ние погледахме разпрострелия крилете си над станицата орел. Да, имаше нещо в него от орела, който литна за първи път от този завой на Дон и срази старшия си литературен събрат Серафимович. Размаха на крилете на орела от Дон го издигна на световна височина.

Ако нашата литература не беше създала през двадесети век нищо друго, освен “Тихият Дон”, тя пак би могла да се счита за велика продължителка на делото на Пушкин, Гогол, Достоевски, Толстой, Чехов. Михаил Александрович беше безстрашен човек - след обвиненията в идеализация на казачеството, във възпяване на белогвардейщината, в извънкласов подход, в почвеничество (което и тогава, и съвсем до неотдавна беше равно на враждебна дейност), след вледеняващите душата думи на наркома Ягода: “И все пак, Миша, ти си контра”, след нощното почукване на спасител по прозорчето на вьошенската къща: “За вас са изпратили хора от Ростов”, след незабелязаното поклащане на главата на неизвестната медицинска сестра, отказало го от ненужната и смъртоносна операция от апандисит, след режисираните нападки в пресата и Съюза на писателите, би изглеждало, че той ще отстъпи, ще замълчи, ще се затаи. Но Михаил Александрович вървеше срещу опасностите, срещу бедите - освобождаваше от арести и клевети мнозина, сам ставаше преграда срещу престъпления, хлопаше по най-високите инстанции.

Няма нужда да се влиза в безплодна полемика за първородството на “Тихия Дон”. Свободни критици, педантични изследователи, хитроумни компютри всичко са доказали, всичко са потвърдили. Но ако отново избухне в прилив на недоброжелателство и ревност някакво съмнение, то позорно ще офейка при обективния прочит на “Донски разкази”, “Разораната целина”, “Съдбата на човека”, “Те се сражаваха за Родината”, фронтовата публицистика.

И там Шолохов е гениален, прост и близък със словото и образите си на милиони.

Не, ние няма да дадем Шолохов на неговите хулители, на неговите отрицатели, на неговите врагове! Защото ако го дадем - това ще е не само предателство, а смъртна присъда за нас, руските хора и руската литература, а и за Отечеството. Героите на Шолохов са върволица от хората на Русия, съхранили и утвърдили живота на земята. Завършвам своето изказване с думите: Михаил Александрович Шолохов е вечен и безсмъртен! Вечен и безсмъртен в паметта на народа!

1995