ИЗ “МИГОВЕ” – 3
превод: Георги Ангелов
Чрез волята думите създават силна вяра и така наречения мислещ дух, други обезсилват и развращават слабите човешки души, затъпявайки ги.
Леонов рядко се усмихваше и усмивката му не съвпадаше с изражението на очите, съсредоточено вглъбени, мъдро неспокойни, най-често любознателно разпитващи. Интересуваше го всичко: какво знаете за днешния ден, за живота в Русия, за лицата на хората, за новия начинаещ млад писател. Той не беше равнодушен, не беше уморен от библейската си възраст, от многогодишната, наистина каторжна работа, от огромния си житейски опит. Леонов добре осъзнаваше, че всеки народ има своите герои и негодници.
Привличаше го не жест, не скока на занимателния сюжет, не треперещото “ох” и “ах” на заинтригувания еснаф, очакващ кога излъганата героиня ще стреля с пушката, висяща над турския диван на коварния герой. Еснафът не подозира, разбира се, че белетристичната глупост е за всички нации.
Той беше строител на собствен свят, независимо харесва ли или не на някого този “леонов свят”. Какъв е този своеобразен свят - реален лес или много по-реално отражение на леса във водата? Самата действителност или изображение на съвременната вавилонска кула в последните прощално печални отблясъци на залеза? Или това е полъхът на Апокалипсиса, смътната заплаха за човека и човечеството?
Леонов е винаги тревожен. Стилът му е тежък, разклонен, сложен. Макар че често е ироничен в онази степен, в каквато могат да иронизират титаните. От най-ранните му творби, където вече се чувства литературният му темперамент, до “Руски лес” и “Пирамида”, текстът на Леонов е изпълнен с особена “леоновска аура” и звучене, но все пак главното е мисълта - не едноизмерна, а сложна, призоваваща ни за помощници в разбирането. Неговата проза притежава мощна логическа сила, нямаща нищо общо с лекомислената словесна игра. Голямата литература се търкаля бавно, на гигантски вълни. Тя прилича на цунами.
Къде е сега, в какво пространство геният на Леонов? Там, в другите висоти, в неземните декорации, около него не е многолюдно, тъй като от милиони художници само единици преодоляват границата за далечното пътешествие към потомците.
в. День литературы, 2(66) 12.02.2002 г.
