ПРЕДИ ДА ОСЛЕПЕЯ
ПРЕДИ ДА ОСЛЕПЕЯ
На Леда Милева
Старее градът и в заника въздига се необозрим…
Зеленосиньо византийско сияние обзема
прозорци и огледала, а мисълта за Рим
превръща в алабастър руините на трема.
И миг - о, миг! - преди щуреца да дочуя аз,
преди в прииждащата моя нощ да се прикрия,
долита псалмът ни библейски тук триглас
от седмосвещник, полумесец и камбанария.
Проглеждам вечер… Непомръкнал свят е придошъл
с души на пилигрими и видения на мадони.
Под мимолетните съзвездия просветва златистожълт
градът на детството ми с говор от вечни Вавилони.
Завръща се по здрач от миналото си. Пламтят
неугасими зениците на предишните народи.
И повея на жеравни криле понесла в своя път,
реката само си отива, отива си реката… И ме води.
2010
МЕСЕЦ СЕПТЕВРИ
Притворих очи - и видях месец септември по заник.
Колко щастие, господи, доживял бях до моя си месец!
О, септември - вятър по Млечния път и по Сириус странник!
А тук есента… Есента в новите мои очи се разнесе.
И каквото било - било… Месец септември остава
в глъбината на погледа като единствена моя вселена,
но извън ореола на заника - ни жерави, ни жарава,
ни мечта за жена върху див карамфил повалена.
Мен ми стига септември за сърцето и ми стига за взора,
ще ми стигне навярно и за последната моя есен.
Премълчавам и себе си, когато унесен говоря
за сияйното мое родно време - септември месец.
2010
НАКРАЙ ГРАДА
На Манол Манов
Моят приятел живя в къща със стара лозница,
привиждаше му се плам на надгробна каменна звезда.
Счуваше му се глас на надгробна каменна птица,
защото къщата бе до гробището накрай града.
Там той усети как мълчанието прераства
в добри думи, неказани и нечути преди смъртта.
Там той повярва, че и неговата душа е прекрасна
като душите на погребаните накрай града.
Сега в доброто мъртво човечество моят приятел смирен е,
мъртво братство, мъртво равенство, мъртва свобода…
Моят приятел при толкова хора и толкова време
ни една робска дума не изрече накрай града.
2010
