Денис Карасьов

превод: Диана Павлова

Русия много дружеше с България. Дружеше и с щикове, и с революции, и със стокооборот. Още по-рано, преди хиляда години, дружеше с книги, но за това сега не е много прието да се говори. Но в памет на нашата бивша дружба, 2009 година е обявена за година на България в Русия. В рамките на годишното мероприятие се осъществяват много програми, в това число и по линия на културата. Голяма част от онова, което е интересно и изгодно на Русия в рамките на нашите култури, се прави изключително за българска сметка. Конкретно - за сметка на Министерството на културата на България. Така, известният издателски отдел на българския ЦАПК “Прогрес”, занимавайки се с апаратно-цифрови технологии, отдавна пуска аудио-книги на български класици на руски език, разпространявани в това число и в Русия. Именно с подкрепата на Министерството на културата на България, без участието на руските институции. Руските аудио-книги на български писатели са само част от огромния проект на главния редактор на издателство ЦАПК “Прогрес” Васил Николов. В тази серия е издадено огромно количество аудио-книги с произведения на добре известни в Русия български писатели, в това число - Валери Петров, Найден Вълчев и други, но само на български. ЦАПК “Прогрес” засега само изпробва руския пазар.

Ленивата и нелюбопитна Русия проявява много умерен интерес към културата на страната, донесла ни писменост, духовност и литература, а впоследствие, в знак на благодарност, и освободена от турско владичество от руснаците в една от многобройните руско-турски войни. Да, Русия е инертна. В противен случай великите български поети Димчо Дебелянов, Пейо Яворов и други щяха да се разграбват от книжните лавици и интернет-слотовете на руските магазини. Дори само в знак на взаимен интерес, имащ исторически корени.

Представете си, в България също има символизъм!

Българските филолози говорят за неговия национален характер, за основополагащия му елемент в мирогледа на българските символисти в началото на века, а също и за пълната му самостоятелност, без оглед на, като правило, съвършеното владеене на руски и френски език от българските поети в началото на XX век.

Дисковете, пуснати от ЦАПК “Прогрес” представляват много добра антология на руските преводи на тези български поети. Пейо Яворов в Русия и по-рано, в СССР, е малко превеждан. Превеждали са го често без разбиране на символистката му същност, просто дословно по текста, домързявало ги е да погледнат в речника или имайки под ръка само буквален превод. Но са го превеждали. По-малко е провървяло на Димчо Дебелянов - той е целият някак неземен, също като нашия Блок, само че загива на Южния (Струмския) фронт през Първата световна война, сражавайки се с руснаците…

Да оставим настрана политиката.

Нивото на преводите, представени в аудио-антологията, е много различно. Наред с преводите на такива майстори като А. Гатов и М. Зенкевич, нерядко присъстват провалени текстове, направени безвкусно и грубовато, често напомнящи литературното надничарство на съветските поети. Такива са например преводите на М. Павлов, който не се е справил с “лъжливите приятели на преводача” (лексически единици, близки по изписване или звучене в езика на оригинала и в езика на превода, но отличаващи се по смисъл и насочващи преводача по лъжлив път - бел. прев.), с които изобилства българският език. Рефрен от „Хайдушки песни” в превод на този автор изглежда така: “Сон мне снился - ой не радость, проклятая младость” (В оригинал: „Сън сънувах, ой нерадост, опустяла младост” - бел. прев.). Или пък: “Твои русые косы - их на коня бы, любушка, право, тотчас сменял я…” (В оригинал: „Да бяха, либе, да бяха, / да бяха злато ковано / твоите руси косици… / Мяна бих сторил мило за драго / хранена коня, / мяна за благо, / турци да гоня!” - бел. прев.). И българските „коси”, и българската „младост” имат точно определено значение в руския език (на руски: „волосы” и „молодость” - бел. прев.) и не се превеждат с взаимстване. Думата “младость”, разбира се, я има в лексиката на Ломоносов, но оригиналният текст на Яворов не изобилства от архаизми като “очей” в превод или същото това “младость”… А и “косы” на руски език се превежда напълно нормално “волосы”. За съжаление, такива лоши преводи се срещат, но издателят, изглежда, просто е изгребал цялата златна жила със стихове на Яворов на руски език и е представил творбите му такива, каквито са ги видели руските поети-преводачи от XX век.

Почти всичко това е било издадено в редките антологии на българската поезия, които у нас никой не познава и не чете. Отделни книги никога не е имало, а и кой би ги издал сега? Затова антологията на българското ЦАПК “Прогрес” е първата крачка към запознанството на руския читател с произведенията на великия български поет.

Някои преводачи ясно са видели в поезията на Яворов интонации на Некрасов и са “приближили” българския символист до руската класика. Наистина Яворов е поет страдащ, с неспокойна душа, раздвоена между зло и добро, в търсене на Бога и искащ да повярва в Него, познал докрай човешките страдания и мъката на своя народ. Същевременно пълнотата на стиховете му отразява вътрешния пейзаж на душата на поета, напомнящ ту лунен кратер, ту цъфтяща градина. Рано отишъл си от живота, след гибелта на жена си, поетът оставя голямо наследство, въплътило опитите му да преодолее мъчителната раздвоеност между тъмнината и светлината. Интонациите му са близки по-скоро до тези на Фьодор Сологуб.

Дискът със стиховете на Пейо Яворов на руски език е хубава антология, но стиховете на Яворов, като правило, се нуждаят не само от нов качествен превод, но и от по-широко обхващане на неговото наследство. Именно към това се стремят съвременните преводачи на българска поезия. Яворов трябва да се преведе и чете дори само за това, за да се създаде по-широк хоризонт на поетическата култура от началото на XX век, за да се разберат и съпоставят някои важни факти в развитието на националните литератури - такива като епохата на довоенния декаданс, упадъка на душевните сили и опитите той да се преодолее. Предбуреносният тътен на 1913-1914 година е отекнал не само в Русия, но това е отделна тема.

Като цяло, пускането на такова издание във вида, в който то излезе, безусловно е събитие за руската поетическа култура, попиваща от Европа най-добрите живителни сокове. И остава само да изразим благодарност към издателя за ентусиазма, с който той просвещава Русия с класиката на българската литература, неизвестна и непозната на широкия кръг руски читатели.

Аудио-антология на поезията на Пейо Яворов на руски език, ЦАПК «Прогрес», 2009

е-списание “Органон”