КЪМ АНГЛИЙСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ
(Предговор за английското издание на “Тихият Дон”)
превод: Атанас Далчев и Христо Недялков
Радвам се, че моят роман “Тихият Дон” е топло посрещнат от английския читател и от пресата. Особено се радвам затова, защото Англия е родина на най-велики писатели, вложили в съкровищницата на световната литература много ценности и съдействали със своето безсмъртно творчество за възпитаване на вкус у английските читатели.
Малко ме смущава обстоятелството, че романът се посреща в Англия като “екзотично” произведение. Щях да бъда щастлив, ако английският читател в описанието на чуждия за европейците живот на донските казаци види и друго: онези колосални промени в бита, живота и човешката психология, които настъпиха като последица от войната и революцията.
Поставил съм си за задача не само да покажа различните социални слоеве от населението на Дон през време на двете войни и революцията, не само да проследя трагичната съдба на отделни хора, попаднали в мощния водовъртеж на събитията, станали през 1941-1942 година, но и да покажа хората през годините на мирното строителство при съветската власт. На тази именно задача е посветена моята последна книга “Разораната целина”.
В заключение ми се иска да кажа следното: в отзивите на английската преса аз долавям често упрек за “жестоко” показване на действителността. Някои критици говориха и изобщо за “жестокостта на руските нрави”.
Колкото се отнася до първото, то, приемайки този упрек, аз мисля, че лош би бил онзи писател, който украсява действителността за сметка на правдата и щади чувствителността на читателя с неискреното желание да се приспособи към него. Моята книга не принадлежи към този род книги, които се четат след обеда и чиято единствена задача е да подпомагат спокойното храносмилане.
А жестокостта на руските нрави едва ли превъзхожда жестокостта на нравите на коя да е друга нация… И не бяха ли по-жестоки и по-безчовечни онези културни нации, които през 1918-1920 година изпращаха своите войски срещу моята измъчена родина и се опитваха с оръжие в ръка да наложат своята воля на руския народ?
1934
