В ПАМЕТ НА ЕДИН КАМЪК

Йоздемир Индже

превод: Хюсеин Мевсим

В ПАМЕТ НА ЕДИН КАМЪК

Глупаво, но вземаш и запокитваш един камък в морето,
то го поглъща, няма как - закон на физиката е това,
докато не отидеш да го измъкнеш, там ще си остане,
но и да се опиташ, не можеш да го намериш, ни да го извадиш.

Защо пишеш тогава стихове, грешниче, защо пишеш,
щом не можеш да измъкнеш пленения на дъното камък,
щом не можеш да го сложиш в бетона на един строеж?


 

СЛИВА

Два пъти през годината се пременяше,
но не връзваше плод сливата ми.
Казаха ми:
- Грабни брадвата
и я размахай, сплаши я!

Вече не разцъфва сливата ми.

Два пъти през годината разцъфваше тя,
но вече - не.
Казаха ми:
- Попей й, погали я,
напълни душата й с любовни думи.

Пролетта подрани тази година.