АЗ ПОМОЛИХ ПОЧТИТЕЛНО БОГА…
превод: Филип Филипов
* * *
На Александър Тюрин
”Выхожу один я на дорогу…”
М. Ю. Лермонтов
Аз помолих почтително Бога
да прескоча вселенския плет
и така да смекча, ако мога,
моя труден живот занапред.
Орбити неведнъж прекосявах,
с плач надвивах ракети в нощта.
Много исках смъртта да удавя,
да погубя Море на Смъртта.
Сред вселенските цветни градини
аз видях да върви Михаил.
Изпълняваха ангели чинно,
ако нещо им бе наредил.
Аз стоях като сянка безмълвен
на разклона разлъка - любов.
Осъзнавах как болка изпълва
всеки опит за някакъв зов.
Престраших се, попитах Твореца -
на чертата безсмъртие - смърт
има ли още живи човеци
или всичко е каменна твърд?
- Ти предай - рече Той, - на народа,
на поетите - дваж! - Блага вест:
който тръгва самотно да броди,
той узнава и гибел, и чест.
* * *
Какво ще стане с мен, не зная.
Какво ще стане с любовта,
която бурно ме омая,
измести другите неща?
Нима ще се удави в Лета?
Или в небето ще лети,
от ярка светлина подета,
натам, към райските врати?
В небесната безкрайна бездна,
в очакване на Страшен съд,
тя, любовта ми, ще изчезне,
ще свърши своя земен път.
Но нека дълго в стиховете
живеят обич и мечти.
С богатството си нека светят
и нека Бог да им прости.
