Михаил Шолохов

превод: Георги Ангелов

1931 година

Роден съм през 1905 г. на 24 май (нов ст.) в селцето Кружилин, станица Вьошенская, Донецки окръг (бележка. област на Донската Войска).
Баща ми е разночинец, от Рязанска губерния, до самата си смърт (1925 г.) сменяше професиите. Беше последователно прекупвач на добитък, сееше хляб на покупна казашка земя, служи като продавач в комерсиално селско предприятие, управляваше мелница и т.н.
Майка ми е полуказачка, полуселянка. Ограмоти се, когато баща ми ме закара в гимназията, за да ми пише писма, без да прибягва до помощта на баща ми. До 1912 г. и тя, и аз имахме земя: тя като вдовица на казак, а аз като син на казак, но през 1912 г. моят баща, Шолохов, ме осинови (дотогава той не беше венчан за майка ми) и аз станах “син на еснаф”.
Учих в различни гимназии (Москва, Богучар, Вьошенская) до 1918 година.
По време на гражданската война бях на Дон.
От 1920 г. служих и скитах по донската земя. Дълго бях продоволствен работник. Гонехме бандите, властващи на Дон до 1922 г., и бандите ни гонеха. Всичко вървеше както трябва.
Случвало се е да попадам в различни затруднения, но това се забравя.
Пиша от 1923 година, от тази година печатам в комсомолски вестници и списания. Първата си книжка издадох през 1925 г.

Из автобиография за сп. “Прожектор”. 14.11.1932 г.

През есента на 1925 г. започнах да пиша “Тихият Дон”, но след като написах 3-4 печатни листа, се отказах. Стори ми се не по силите ми… Отначало започнах от 1917 година, от похода на генерал Корнилов срещу Петроград. След година се заех отново, но този път с намерението да покажа довоенното казачество.

Ст. Вьошенская

10 март 1934 г.

Роден съм през 1905 г. в семейството на служител в търговско предприятие в едно от селцата на станица Вьошенская, бивша Донска област. Баща ми от млад беше наемен работник, майка ми, дъщеря на крепостен селянин, останал след “разкрепостяването” на земята на помешчика и обременен с голямо семейство, от 12 годишна възраст станала слугиня: слугувала у една стара вдовица помешчица.
Баща ми нямаше недвижима собственост и, сменяйки професиите, сменяше и местожителството. Революцията от 1917 г. го свари на длъжността управляващ парна мелница в с. Плешаково, Еланска станица.
По онова време учех в мъжката гимназия на един от околийските градове във Воронежка губерния. През 1918 г., когато окупационните немски войски приближиха града, прекъснах занятията и се върнах у дома. По-късно вече не успях да продължа учението си, защото Донска област стана арена на ожесточена гражданска война. До превземането на Донска област от Червената армия живях на територията на бялото казашко правителство.
От 1920 г., т.е. от момента на окончателното установяване на съветската власт в Южна Русия, аз, петнадесетгодишен подрастващ, отначало постъпих за учител по ликвидирането на неграмотността сред възрастното население, после бях на продоволствена работа и, вероятно, наследявайки от баща ми стремежа към постоянната смяна на професии, успях за шест години да науча доста специалности. Работих като статистик, учител в основно училище, хамалин, продоволствен инспектор, зидар, счетоводител, работник в канцелария, журналист. Няколко месеца бях безработен и живях с оскъдните средства, спечелени с временен труд като черноработник. През цялото време усилено се занимавах със самообразование.
Започнах да пиша от 1923 г. Първите ми разкази бяха напечатани през 1924 г.
През 1926 г. започнах да пиша “Тихият Дон”. Осем години изгубих за създаването на този роман и сега окончателно “намерих себе си” в професията на писател, в този тежък и радостен творчески труд.

Ст. Вьошенская

4 март 1937 година

Роден съм на 11 май 1905 г. в селцето Кружилин, станица Вьошенская, Донска област, завърших 4 класа от гимназията. До Октомврийската революция баща ми беше търговски служител, живееше през 1917 г. в с. Плешаково, Еланска станица като управляващ парна мелница. Умря в 1925 г. в ст. Каргинска. Майка ми и досега живее при мен в ст. Вьошенская. Нямам братя и сестри и не съм имал.
Бащата на жена ми - П. Я. Громославски, до Октомврийската революция е бил атаман на ст. Букановска, Хоперски окръг, после пощаджия. През 1919 г. по време на Горно-Донското въстание срещу съветската власт с по-големия си син доброволно влиза в червената Слашчовско-Кумилженска дружина, през лятото на същата година е пленен от белите, предаден на военно-полеви съд и осъден на 8 г. каторга, която и отбивал в новочеркаския затвор до освобождаването му в началото на 1920 г. от червените войски. От 1920 г. до 1924 г. беше завеждащ на земеделския отдел в станицата, а после псалт в продължение на, струва ми се, 2 години. Съден е за неизпълнение на данък, получи 3 г. принудителен труд, но предсрочно беше освободен и избирателните му права възстановени. Сега живее в ст. Вьошенская и е на моя издръжка. По-големият брат на жена ми - Василий Громославски, до Октомврийската революция беше псалт. Сега работи в совхоза. По-малкият брат на жена ми учи до 1917 г., от 1929 г. беше съветски служащ, сега учителства в началното училище в с. Черновско, Вьошенски район. Сестрите на жена ми са учили до 1917 г., после са учителствали. Понастоящем две от тях са домакини, а третата и последна работи в Ростов на Дон в музея на революцията. В Октомврийската революция не съм вземал участие. В бялата армия не съм служил, не съм бил и в Червената армия. В партията влязох като кандидат през 1930 г. Член на партията съм от октомври 1932 г. В други партии не съм членувал.

5 април 1949 година

Шолохов Михаил Александрович. Роден съм на 24 май 1905 г. в с. Кружилин, ст. Вьошенская, Ростовска област.
Баща - търговски служител до революцията, после, т.е. при съветската власт, продоволствен работник. Почина през 1925 г. Майка ми беше убита през 1942 г. по време на бомбардировките на ст. Вьошенская от немските самолети. Учих в начално училище, после в мъжка гимназия. Завърших 4 клас през 1918 г. От 1923 г. съм писател. В партията влязох през 1930 г., № на партиен билет 0981052. Приет съм за член на ВКП(б) във Вьошенската партийна организация. На партийни наказания не съм подлаган, нито в троцкистката, нито в други контрареволюционни организации не съм членувал, отклонения от линията на партията не съм имал. В армията бях повикан през юли 1941 г. със звание полкови комисар. Служих като специален военен кореспондент. Демобилизираха ме през декември 1945 г. Награден съм с орден Отечествена война I ст., медали. В плен не съм бил.
Зад граница съм бил два пъти, през 1930 и 1935 г., във връзка с издаването на мои книги в различни страни. Бил съм в Германия, Франция, Англия, Швеция и Дания.
През 1922 г. бях осъден като продоволствен комисар за превишаване на властта си на 1 г. условно. Женен съм от 1924 г. Нямам близки роднини по моя линия. По линия на жена ми: майката на жена ми - домакиня, сестра и брат - служащи, за по-големия брат на жена ми нямам точни сведения, според слуховете той е свещеник в Украйна. Бащата на жена ми умря през 1939 г.

Писател М. Шолохов (полковник от запаса)