Юрий Бондарев

превод: Георги Ангелов

В издателство “Съветски писател” излязоха спомените на армейския генерал Валентин Варенников “Неповторимото”. Авторът, участник в Парада на Победата, мъжествен ръководител на ГКЧП, впоследствие отказал се от унизителното помилване и напълно оправдан, стана легенда приживе. Уникална е и неговата книга - подробни спомени за съветската епоха. Седемте тома, наситени с интересни факти, проницателни наблюдения на непосредствен участник в събития, определяли съдбата на света през втората половина на ХХ век. Дори накратко е невъзможно да се охарактеризира този труд в стандартна рецензия. Затова редакцията на “Наш съвременник” реши да препечата предговора към мемоарите на легендарния военачалник, написан от изтъкнатия писател-фронтовак Юрий Бондарев, вдъхновено характеризиращ патоса на книгата. Варенников и Бондарев са участници в епохалната Сталинградска битка. бел. рус. ред.

Самодоволният оптимизъм: “Всичко върви към по-добро в този най-добър свят от възможните светове” претърпя крушение още в черните дни на Голгота - човечеството предаде самото себе си. Но каквото и да се случва, в продължение на всички спадове на историята, се запазва островче от непреходна надежда заедно с нравствено-етичния кодекс на непокорните: “Стани и не се предавай”.
Гигантската страна, родина на велика литература и руския патриотизъм, изповядвайки този кодекс, създаде в борба и страдания мощна държава с невиждана дотогава в света социалистическа структура, която просъществува успешно близо цял век. Немската нация, музикалната столица на всички времена, превърна убийството в държавна идея, в индустрия, а патриотизмът - в кървава любов към германската родина, считайки за най-красиви цветове на земята - картечните откоси. Войната на тези две системи разтърси света, тя донесе освен победата, много беди и рани на съветския социализъм, които народът със самоотвержена доблест излекува в кратки срокове.
Тази велика война роди особен вид хора, отхвърлили унилата формула: на война смъртта е винаги единственият победител. Не, победиха непокорните, те издържаха всичко, което може да понесе убеденият в правотата си човек, разбраха много, помъдряха - и могат да бъдат наречени най-добрите представители на нацията, нейната чест и гордост.
Такъв виждам Валентин Иванович Варенников, чиято славна биография започва през 1942 г. при Сталинград, преминава през цялата война, до поваления Берлин, до историческия Парад на Победата в Москва, и тук, вече в столицата, му е оказана честта да командва почетния караул и да приеме Знамето на Победата на централното летище. Но с победния парад следвоенната служба на Варенников не завършва, а едва започва. Поразява ме пълната със събития биография на този истински син на века, който много и много години се намира на най-важните висоти на нашия живот, изпълнявайки човешкия си дълг и притежаващ моралното качество да издига човека над самия себе си, независимо от различните обстоятелства. Служба в състава на съветските окупационни войски в Германия, после успешно учение във Военната академия “Фрунзе”, назначение в Северния, после в Ленинградския военен окръг, където служи петнадесет години в Задполярието; командване на Прикарпатския военен окръг; десет години - първи заместник-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР; на фронтовете в редица страни, над четири години в Афганистан; той ръководи и нашите войски при ликвидацията на последствията на аварията на Чернобилската АЕЦ.
Генерал Варенников е един от най-образованите и ерудирани съвременни военачалници: завършил Военната академия на Генералния щаб и Висшите академични курсове на Генералния щаб. Като Главнокомандващ Сухопътните войски на ВС - заместник-министър на отбраната на СССР, поддържа през август 1991 г. ГКЧП, когато става пределно ясно, че след безкрайните антинародни предателски реформи на Горбачов и Елцин Съветският Съюз и Русия са заплашени от безславна гибел, открито насилие над вековната идея за общност, разрушаване на икономиката, саморазоръжаване на доскоро най-силната армия, че се унижава, непристойно омърсява и потъпква народната история, че могъщата руска и съветска култура се превръща в тор за свръхпошлите шоута от американски тип, когато е обезсилена защитата на гражданските свободи, цари всепозволеност, а кризата на идеологията, политическата лъжа са въздигнати в статут на истина, когато са узаконени разрушителните тенденции, болестните комплекси и извращения, когато нараства борбата на всеки срещу всеки, ненавистта към ближния - не са ли това поразителните признаци на разразилата се деградация на страната и попадането на всеки руснак в менгемето на отчуждеността? Но нима не е това обещаното от демократите щастливо бъдеще, т.е. - безнадеждност на пустиня?
По много причини ГКПЧ не постигна целта си, и заедно с главните участници в това съпротивление Варенников беше арестуван и затворен на “Матроска тишина”. През 1994 г. той се отказа от амнистия, поиска съд и съдът го оправда поради отсъствие на престъпление. Елцин и Генералната прокуратура протестираха присъдата, но се състоя трети съд в състава на Президиума на Върховния Съвет и Варенников беше окончателно оправдан.
Герой на Съветския Съюз; изтъкнат военачалник, много направил за армията; обществен деятел, известен на всеки в нашата страна, армейският генерал Варенников е несъвместим с образите на паркетните услужливо-придворни генерали, които в годините на така наречените реформи станаха невероятно много, струва ми се дори, повече от войниците. Варенников заслужи национална популярност и с това, че, работейки в Думата, стана съвестен поборник в социалната защита на ветераните, инвалидите от войните и военната служба, президент на “Руската асоциация на героите”. Целият живот на генерала дори не позволява на възпаленото въображение да си представи, че макар и за минута би стоял на позиции, чужди на духа на народа.
Читателят, вземайки в ръце книгата на Валентин Иванович Варенников “Неповторимото”, с интерес ще потъне в неповторимото, богатото на събития време, което е преживял забележителният и доблестен син на века - за него култът към власт като самоцел, като власт сама за себе си, не е имал значение. Варенников е от редките хора, чийто живот е управляван от дълга, необходимостта и волята, а не от случая.

сп. “Наш съвременник”, 2003 г.