Юрий Бондарев

превод: Георги Ангелов

ДА МОЖЕШЕ…

Aко всеки от командването на “земното корабче” осъзнаеше, че пред нас е смъртоносен риф и в сблъсъка с него ще изчезне безследно, ще се разпръсне в нищото човешкият живот… Ако всеки, макар и за минута, се замислеше за бързо протичащия живот на Земята, хората не биха клатили кораба от борд до борд с военни бури, не биха пробивали дупки в неговото дъно с дяволските сили на разложената природа, не биха рязали с ножовете на злобата и ненавистта, с лудостта на самоубийци, опънатите платна, опръсквайки ги със собствената си кръв.
Нима хората никога няма да разберат, че Земята трябва да бъде чист, светъл кораб с бели платна, пътят на който, за съжаление, не е безкраен?..

СРАЖЕНИЕТО ОЩЕ НЕ Е ЗАГУБЕНО

Вече мозина разбират, че атлантическата окупация на нашата евразийска култура я превръща в сиво пихтиесто космополитно тресавище, обезкръвено и изнемощяло, способно да погълне и да задуши всеки жив талант от всяка националност, да изсмуче всичките му хранителни сили… Идва времето за появата на нов Сталинград, зад който нямаме вече земя за губене, когато остава само надеждата за решително, все още незагубено сражение; сражението в името на живота на националните култури.

День литературы, 02(102), 14.02.2005 г.