Юрий Бондарев

превод: Георги Ангелов

ГЛАСНОСТТА

Нашата гласност отдавна се е превърнала или в глупаво своеволие и тирания на журналистическия хаос, или в пожар от лъжливи сензации, мръсни клевети, разрушаващи и вярата, и личността, и самото общество. По тази причина гласността не може да бъде в съюз с истината. Нашата гласност с трепереща длан подобострастно лови лепкавото ръкостискане на цинизма. В по-голямата си част тя служи на екстремистката група на “факлоносците”, завоювали централните позиции в нашата преса, в телевизията и радиото. До какво доведе това се вижда по изострянето на междунационалните отношения, по безсрамието на политиканстващите лидери и коментатори, по създателите на непочтените физиологични проповеди, по озлобеността към инакомислещите, по съмнителните изборни кампании.
Невероятно е, но със съдействието на гласността стана рязко разделение на интелигенцията, фалшът и лицемерието започнаха без свян да се представят от пресата за факти и истина, извърши се бандитска ревизия на руските духовни ценности, руската история и изкуство. И настъпи времето за предателства.
Не е изключено, че подобна гласност възникна именно за борба с истинската гласност.

СВИДЕТЕЛ

За двете хиляди години от съществуването на християнския свят хората създадоха със своето въображение наказващата бездна на ада с огнените му кръгове и края на света със Страшния съд. За доброто има небе, за злото - ад. Но ако писателят, неизлечимо разочарован от битието на грешната земя, иска да говори за неизбежността на Апокалипсиса, той явно трябва да събере цялата си воля, за да може с последни сили да не измени на останалата му човечност - та той е свидетел на предгибелните дни на своята люлка, на дома си. Съвременният град, обезобразяващ културата, носи зловонния разврат на духа, безделието, пороците на извратените съблазни. Мнозинството от хората са заразени с микроба на несдържаното “искане”, отровени са от вируса на равнодушието и евтините наркотици на масовите и пошли развлечения. Тази потребност е присъща на човечеството като средство за самосъхранение, казва Монтен през XVI век, с което не се съгласява Паскал сто години по-късно. Той определя празното време и безсмислените удоволствия като загуба на време, отказ от полезна дейност, път от деятелност към самоубийство.
Наред с това цивилизацията по американски фасон прикрива с утешителните думи за свобода и благо на личността опасната си същност - неукротимата алчност. И няма равновесие между беззащитната природа и човека с чудовищната му технологична машина за изтреблението на живия свят. Така наречената цивилизация на алчността би могла да бъде спасена само от разумната увереност, но страстта към удоволствия едва ли може да бъде укротена от разума и тялото, разглезено, изнежено, отслабнало-развратено.
Колко близки са ми думите на великия импресионист Камий Писаро, казани с погнуса през 1892 г. (преди сто години) за “низостта и подлостта на цялата, цялата цивилизация”!
Още повече, че художникът е само свидетел, а не наемен убиец на поквареното от световното несъвършенство човек.

“День”, 5-11 април, №14(42), 1992 г.; День литературы, №20(50), 12.12.2000 г.

* * *

…След онова, което направихме от Русия, ми станаха неинтересни моите съотечественици. Вече не чувствам към тях близкото родство, което дълго ме стопляше в моя живот, особено започвайки от Великата война. И ми прилошава само от мисълта, че Русия е поругана и опозорена от собствените си деца…

Литературная газета, 2001 г.