ИЗ “ЛЕГИОН”
превод: Диана Павлова
ИЗ “ЛЕГИОН”
12.
Нямам нужда от гроб по-различен!
Неподвижно лежа сред тревата.
Облак мина високо едничък
и преплува над мен синевата.
Боят стихна и никой не зърна
как блестеше на облака краят,
как сбогува се с всички, посърнала,
нежността, отлетяла към рая.
——————————
12.
Не нужна мне другая могила!
Неподвижно лежу на траве.
Одинокая тучка проплыла
Надо мной высоко в синеве.
Бой затих. И никто не заметил
Как сияли у тучки края,
Как прощалась со всеми на свете
Отлетавшая нежность моя.
14.
На княз Н. Н. Оболенски
И все едно къде, в кой ден,
избухва някакво въстание,
не, няма в другите, и в мен
ни жалост, нито състрадание.
Да смятаме: в коя година -
за нас ще е товар ненужен;
и като в ада, през пустинята
вървим срещу сърдити друзи.
И седемнайсет века бавно
се извървяха през всемира,
а пак небе и пясък равен
безгрижно гледат към Палмира
сред разрушените колони.
Но оцелелите редици
на Чуждестранния легион
повтарят римските войници.
——————————
14.
Князю Н. Н. Оболенскому
Нам все равно, в какой стране
Сметать народное восстанье,
И нет в других, как нет во мне
Ни жалости, ни состраданья.
Вести учет: в каком году, -
Для нас ненужная обуза;
И вот, в пустыне, как в аду,
Идем на возмущенных друзов.
Семнадцативековый срок
Прошел, не торопясь, по миру;
Все так же небо и песок
Глядят беспечно на Пальмиру,
Среди разрушенных колонн.
Но уцелевшие колонны,
Наш Иностранный легион -
Наследник римских легионов.
20.
Аз стоя на вдигнатия трап
на кораба. Задушен, тежък ден.
И музата със сламената шапка
не иска да си вземе сбогом с мен.
——————————
20.
Я стою на приподнятом трапе
Корабля. Изнуряющий зной.
И муза, в соломенной шляпе,
Все не хочет проститься со мной.
1940-1945
