ЗА СЕБЕ СИ

Владислав Ходасевич

превод: Надя Попова

ЗА СЕБЕ СИ

1.
Да, има в мен черти прекрасни, зная,
но притеснявам се от всякакви хвалби.
Пред хората да блесна? Те нехаят -
похвалата им ще ме наскърби.
Така чудесния си образ аз
съм скрил под маска грозна и ехидна…
Виж, скъпа, златната трева край нас -
там лази паяк с шарка кръстовидна.
При майка си детето хуква в миг,
а ти отърсваш гадния мъник
от розовото си вратле с отврата.
И бяга той от твоя гняв, гори
от срам, не подозирайки дори
за знака вещ на гръбчето мъхнато.

1918